(запис на ArsMedia - 03.02.2010 г.)

Върхове

                     „Шерп стана първият човек в света,
                    изкачил Еверест за 19-и път”.
                                        информация в пресата, 2009 г.

Не е именит,
даже няма второ име.
Какво да кажем за трето… Апа. Той е Апа.
                    Мечтае ли си
за бъдещ свой паметник
сред площада така,
както мечтаят много от тези, на които им
                    носи Апа палатките,
славата на гръб… Не вярвам.
Апа катери. Просто катери друма
за Сагармата, за Джумулунгма…
                    или за Еверест – както го наричат
европейците. Апа Шерпа.
Нагоре, нагоре: лед, белота;
надолу – пак снежни гледки.
                    Зад хребетите на обветреното
му лице слънцето
тихо залязва.
Суровите му тъмни очи не
                    горят, че е покорил пак
най-високия връх на планетата за втори,
какво да кажем за трети път… Деветнайсти!
Планетата Земя. Връх Еверест. Най-високият
                    вал на третото
кълбо около слънцето.
Тщеславното
трето кълбо. Третият свят. Не горят
                    от тщеславен световъртеж
Предлагам да го прославим,
да изкрещим:
Апа Шерпа! Апа Шерпа! Браво.
                    Апа, ти си върхът.

      Стоил Рошкев е роден през 1976 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на стихосбирките “Ток” (1997 г.) - отличена с първа награда на конкурса „Южна пролет“ (1998 г.) - и “Естрада”.
      Носител на първа награда на Националния студентски литературен конкурс „Шумен“ (1997 г.) и на първа награда от Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (1996 г.). Лауреат на конкурса за къс разказ „Рашко Сугарев“ (2004 г.).
      Автор е на романа „Жени по китайската стена“ (2007). Има написан и втори роман, с работно заглавие “Cybermodernism”.
      Публикуваното тук стихотворение “Върхове” е включено в книгата на Стоил Рошкев “Естрада” (“Жанет 45″, 2010 г.).
      Стоил Рошкев в “Кръстопът”

(архивен запис, предоставен от Александър Белчев)

Валери Петров в DICTUM

В първия час:

И втория час:

Предаването се излъчва на живо всеки петък, след новините в 21:00 до 23:00 часа. Можете да го слушате на сайта на БНР - Радио Благоевград.

      Бойко Богданов чете свое неозаглавено стихотворение по време на премиерата на новата му книга “Свяст” (2009 г., “Жанет 45″), вчера в Благоевград (запис за ArsMedia, 03.02.2010 г.):

      Бойко Богданов е роден през 1959 година. Завършва Френска езикова гимназия /с френски, руски и английски език/ и средна музикална школа, а през 1984 г. – Национална театрална академия, специалност “Режисура”. Специализира в Полша (1988 г.), Русия (1989 г.) и Франция (1989/90, 1991/92, 2003 г.).
      Реализирал е над 90 театрални постановки, сред които: “Китова мас” (Ю.О’Нийл), “При закрити врата” (Ж.П.Сартр), “Калхас” (колаж по произведенията на А.П.Чехов), “Мадам Бовари” (Флобер), “Малка буржоазна сватба” (Брехт), “Дневникът на един луд” (Гогол), “Семейство Тот” (по Ищван Йоркени), “Царството земно” (Т.Уилямс), “Артуро Хи” (Брехт), “Жертва на дълга” и “Носорози” (Йонеско), “Слуга на двама господари” (Голдони), “Д-р” (Нушич), “Йонадав” (П.Шафър); от българската класика: “Свекърва”, “Вампир” и “Къща” (А.Страшимиров), “Майстори” (Р.Стоянов), “Ботеви сънища” (спектакъл по произведенията на Хр.Ботев), “Женско царство” (Ст.Л.Костов), “Гласовете ви чувам” (Талев) и др…
Автор е на една опера и музиката към множество спектакли и филми…
      Бойко Богданов има издадени четири поетични книги - “В годините на тихото безвремие” (1989 г., Издателска Къща “Ив.Вазов”), “Око на гущер” (2000 г., Издателска Къща “Авангард принт”), “Сълза опари циферблата” (2004 г., ИК “Захарий Стоянов”) и “Свяст” (2009 г., “Жанет 45″).

(запис на ArsMedia от литературно четене - Пловдив, 01.10.2009 г., къща “Ламартин”)

ЛФ - ПОЕЗИЯ:

Александър Белчев:
     Прогноза

Андриана Спасова:
     Блок 207

Божидар Пангелов:
     Улица в Ефес
     Възхвала

Валентин Дишев:
     нетавиани

Ваня Стефанова:
     Кръжило (юген)
     През Горната махала

Васил Балев:
     На подобни неща се крепи поезията
     Бавно те живея…

Живка Балтаджиева:
     Край…

Иванка Могилска:
     Избягва сблъсъците…

Иван Вълев:
     Пристанището
     Две тристишия

Катя Начева:
     Обръщение в любов
     Преминаване на червено

Кристин Димитрова:
     В рамката
     Отминаваме град Сорт

Левена Филчева:
     Улицата
     Обувка

Лора Скорчева:
     Бухти
     Зимнина

Лъчезар Селяшки:
     От “Казано мълком”
     Из “Казано мълком”

Мина Стоянова:
     няма земя
     Лебеди в синия куфар

Соня Николова:
     Мириам
     Лов

Федерико Гарсия Лорка:
     Малък виенски валс
     Ноктюрни от прозореца

Теодор П. Христов:
     Стихотворение с воден фон

Ясен Василев:
     3001: космическа илиада



ЛФ - ПРОЗА:

Ваня Константинова:
     Сватбата на брат ми

Иван Димитров:
     Коледен подарък



ДУМИ ЗА КНИГИ:

     Петя Хайнрих представя в “Страници” Уляна Волф

     Изтокът взима думата

     Силвия Томова представя Анне Рагде в “Страници”

     Катерина Стойкова-Клемър представя Моли Пикок и Катлийн Дрискол



ВЕСТНИК:

     Мултимедийно списание за литература DICTUM - брой 4
     Сборник с двете пиеси на Георги Господинов ще бъде представен утре
     Европейски романтизъм чрез “Алтера”
     “Книгата на живота” на Николай Бойков - с премиера на 26 януари
     Владислав Баяц, представен от “Сиела”
     “Никога други стихове” - с представяне в Пловдив и София
     Хаити не е филм: участвай и ти
     Богдан Русев - “The Singles Collection: 1999-2009?
     “Разкази на едно софийско копеле” с премиера в сряда

(запис на ArsMedia от литературно четене - Пловдив, 01.10.2009 г., къща “Ламартин”)

(запис на ArsMedia от литературно четене - Пловдив, 01.10.2009 г., къща “Ламартин”)

Сашо Серафимов в DICTUM.

(запис за ArsMedia)

Червено

      Не, не цялата истина е в това разрастващо се петно. Всъщност, в него няма никаква истина. Пълзящата карта от необратимост е само начало на нов разказ. Както всяка карта. Начало на пренаписването.
      Да, тогава. И тогава. И. Подредени и добре шлифовани. Блясъкът трябва да прикрие угарите и угризенията. Свидетелите ще прегърнат доброволната амнезия и ще я приласкаят. Защото ще си спомнят, че подлежат на картографиране.
      Само там, някъде, в края, неподатливата материя на споделената топлина ще превръща червеното в бяла, насмешливо примигваща пара.

Валентин Дишев в “Кръстопът”
Валентин Дишев в DICTUM