//
By Дежурен редактор | юли 2, 2020 - 11:58 am - Posted in Video, Вестник, Видеофакти, Оптики


  Предлагаме Ви едно пътуване с „Янус“, новата книга на Валентин Дишев (документален запис от софийската премиера).

  „Разказ, в който суетата е отстранена с радикална жестокост и в който безмилостно липсва „голямата” история на венценосците и христоматийните събития. Историята на болящия свят е минимализирана докрай. Тя е история не на разпиляването и даже не на разгръщането, а на събирането. На малкото онова, което единствено има смисъл да остане: драскотината по кожата на мрака, от която кърви, но и свети: „Нека да възпеем белега. / По белезите ще ги назовете”…

  Истинското е в копаенето, в търсенето на гласовете на мълчанието и „гласовете на премълчаните”. В концентрата на всичко това. С радикално отсичане на „големите разкази”, на публичните труфила, на ерудитските натрупвания, на всичко, което ни дърпа към разните си центрове на декларирана важност: „Много” / не е името / на спасението. / Сграбчих точката”.

  Езикът „изтънява” там. Говоренето е все по-пестеливо, краткословието дири пълнотата на мълчанията. Защото задачата е да се прочете историята през „плавната инволюция / на нейния подпис”. Историята на света, който ме боли.

  Една история, изтъкана от неразбирания, включително неразбиране на нищото, важно е да се види, което неразбиране е навярно едно от най-истинските имена на живота. История, в която именно най-същественото е „някой да ме прочете, / някой да ме призове, / някой да ме познае” – докато потъвам в мрака“. Защото това е същинската история. Говорим за познание, което, поради липса на думи, определяме като „мъдрост”. В нея „няма бъдеще”, наистина, и „миналото / се смалява”. Там има само настояще, снело в себе си всички темпорални измерения.
  Валентин Дишев много спокойно, някак стряскащо всекидневно навлиза в това пространство, чийто реален регистър е тишината. Тихото говорене, тихото чуване, тихото вживяване, тихата болка, ако щете, която обаче не е поплак, а поезия. Навлиза в пространството на мъдрото смирение, което обаче е много далеч от примирението или пък отчаянието. Напротив.

  То е жаден стремеж: „тихо / да свети / тихо / да сълзи / да се стече / да ме втъче / да отекне”. И да си. Да събереш белезите си и да се събереш в тях. Да драснеш с нокътя си бразда, да сложиш дума, да стигне тя до някого и да остане в него. Да стане поезия, да бъдеш поезия: поезията, която съставя света. Това е единственият сериозен исторически път „да се завърнеш към името си”, да влезеш в него. И стига.“, така проф. Георги Каприев описва пътуването и гледната точка на Валентин Дишев, която той разгръща пред читателя и в новата си книга „Янус“.

  Проф. Амелия Личева характеризира книгата така: „Философска, но и поразяваща с бистротата и лапидарността си на места, книга за историите, за думите, за нас в тях и за нас отвъд тях. С много смисъл и много мълчание след него!“.





Можете да поръчате книгата от нейния издател (отделно или заедно с други книги на „Арс“ и Scribens).

  Можете да изгледате и първата виртуална премиера на книгата, състояла се на 8 май като част от програмата на София ГлосиФест 2020/пролет (последният хиперлинк ще ви препрати към „Кръстопът“ и Ви дава възможност да изгледате всички фестивални вечери, с участвали над 50 артисти от 11 страни).

Янус-лице-Нет

This entry was posted on четвъртък, юли 2nd, 2020 at 11:58 and is filed under Video, Вестник, Видеофакти, Оптики. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Both comments and pings are currently closed.

Коментарите са изключени за Едно пътуване с „Янус“

Comments are closed.