//
By Дежурен редактор | април 9, 2009 - 11:08 pm - Posted in Аудиофакти, Поречия

Иван Христов чете стихотворението си „Бдин – XI“ (от книгата „Бдин“ , в която всяко стихотворение носи това заглавие, издадена от „Жанет-45″ ):

(архивен запис на ArsMedia от гостуването – 06.04.2009 г. – на Иван Христов, Петър Чухов и Анджела Родел в Poetry Readings in AUBG инициирани от Владимир Левчев)

Бдин – XI

Любима,
пиша ти
от град, който
не ти пожелавам
да посетиш.
Нощта тук
е карминено-черна.
Ако се докоснеш
до някого,
в миг се обръща
на прах.
Впрочем,
не помня
да се е съмвало.
Разхождам се
често из калните
улици,
ням и самотен,
а сърцето ми
крещи
в студената есен:
Въздух! Повече въздух!
Всъщност,
това е град
за изгнаници.
Иначе,
постоянната непроменимост
се оказа моя
постоянна черта.
Лекарят каза:
„Не знам точно,
кое е по-добре
за човек:
да се удави
в мътна река
или да се хвърли
през балкона.“
Все още съм
неизлечимо болен
и продължавам
да чувам гласове,
нощем.
Днес,
докато
пуших,
чух гласа
на една изящна
поетеса
(разбирай:
класическа ваза):
„Не ми върши работа“.
„Не ми върши работа“.
Но, госпожо,
бихте ли желали
да чуете моята
музика…
„Този Шопен
е толкова интимен,
душата му трябва
да се възкресява
само за приятели“.
Светлината
преминава
през мен
като през
кристална
чаша.
Измих прозорците,
сипах и чая…
Стоя тук
и те чакам, безполезен,
изпълнен с мълчание…
Бих искал
да възкреся
душата на Шопен,
само за теб…
Не ми върши работа.
Не ми върши работа.

Angela Rodell reading Ivan Hristov’s poem Bdin – XI:

(архивен запис на ArsMedia от гостуването на Иван Христов, Петър Чухов и Анджела Родел в Poetry Readings in AUBG



Иван Христов в DICTUM
Иван Христов в „Кръстопът“



This entry was posted on четвъртък, април 9th, 2009 at 23:08 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.