//
By Дежурен редактор | април 13, 2009 - 8:58 pm - Posted in Вестник

Димитър Гачев чете стихотворенията си „Ревност“.


(архив, февруарска сесия’08 на Национален литературен фестивал „Глоси“ – премиера в Благоевград на книгата на Д. Гачев „Планина за сбогом“)

1.

Такива никога не бях видял децата си.
Не тръгнаха след мен, признах го някъде.
Признавам винаги, но сложните метафори
не ми помагат във смъртта,
                                           не я отпращат.
Една жена ги кара да сияят –
жена, която никога не бих целунал.
Не бих наел за майка, преждевременно
                                                                     пораснала,
без време погрозняла,
                                     снизходително учудена.
Внезапното нераждане на ден,
убийството на рошавото куче,
                                             епидемията
ме водят до такива мисли –
                                                      аз съм болен
и болестта ми е да страдам
                                                      за растенията
в тетрадките на двете ми деца,
които същата жена,
която никога не бих целунал,
накара да се смеят до полуда.

2.

Крещя във глухите уши на всички птици
и немите им клюнове
и точките им за вибрации –
не ми разказаха дали съм болен
                                                      в ревността,
а само грачат,
                      грачат,
                              грачат.
Не ги излюпих да летят, а за шпиони,
не съм посял килим:
                              тревите са ми длъжни –
да пазят отпечатъка на похот
от най-любимата жена и всички мъжки
                                                                          смърти.
И богове, и мисли, и сечения…
Това е болестта ми – аз рисувам.
Останал сам на острова озъбен.
Това е болестта ми – да се раждам.
Понякога живея.
                      Все по-трудно.

Премиерата в Пловдив на новата (трета) книга на Димитър Гачев – „Онзи край на живота“ – е насрочена за 21.04.2009 г., вторник, от 18:15 часа, в Галерия „Възраждане“ (Стария град, ул. „Стоян Чалъков“ №1).

Димитър Гачев
Димитър Гачев в „DICTUM“
Димитър Гачев в „Кръстопът“


This entry was posted on понеделник, април 13th, 2009 at 20:58 and is filed under Вестник. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

1 коментар

  1. април 24, 2009 @ 10:37


    Прекрасна поезия!Дълбока изповед!Разбран и признат сте.

    Posted by Vedrina

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.