//
By Дежурен редактор | май 2, 2009 - 6:32 pm - Posted in Аудиофакти, Глас(ни), Поречия


Левена Филчева чете стихотворението си „дядото“:



(запис – ArsMedia, 02.05.2009 г.)

дядото


опитва се, върви в насрещното дори не усеща
калта по очите, под коленете, зад дрехите, до
залепналата в погледа му кална усмивка повдига
каскета покланя се залитайки на хилядите електрически
слънца облещени срещу му мърмори в синхрон с
псуващи клаксони и на вас да ви го мамка ви
зад изцапани стъкла всеки може, да ви пикая на
на дървото се подпира, омеква кората, земята, омеква и той
и се хили, и на теб да ти, и ти ли, твойта кора недоносена,
избърсва сълзата с опакото, плюе и залита, залита, залита
животът
по-трезвен от всякога


Левена Филчева в „Кръстопът“
Левена Филчева в DICTUM

This entry was posted on събота, май 2nd, 2009 at 18:32 and is filed under Аудиофакти, Глас(ни), Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 коментара

  1. май 22, 2010 @ 13:51


    […] част на книгата – “Перкусии”: “без думи”, “дядото”, “Когато тишината ти е бяла врана”, “Ти […]

  2. юли 22, 2015 @ 10:30

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.