//
By Дежурен редактор | май 23, 2009 - 11:10 pm - Posted in Аудиофакти, Поречия

Катя Начева чете стихотворението си „Цивилизация“:

(запис за ArsMedia – 23.05.2009 г.)

Цивилизация

И Юкатан не е достатъчен
с първичната си митология за кръста,
за да се сбъднат всичките пророчества
на просяка –
околовръстно
тази нощ ме мами болката,
че всичките ковани суеверия
ще се втечнят под нечий нокът
и ще изплюят най-отровното от себе си.
Ако змия се втурне в този миг към мене,
ще я предпазя от злините дето нося
и от касетките със ябълки събирани грижливо
за зъбите на някой си Адам –

прости ми, Боже, тази небиблейска диря,
но градовете дето си строил, се сринаха след дъждовете
и вместо кал стени оставиха под коленете ми.
Стени. Да ги издигам –

ще си запазя само аромата от нахапано.
Защото Юкатан не е достатъчен,
порой от кръстове покри и равнината,
в която трябваше да се смирят душите
и да изпросят болка и змия.


Катя Начева

Катя Начева в „Кръстопът“.



This entry was posted on събота, май 23rd, 2009 at 23:10 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

4 коментара

  1. май 23, 2009 @ 23:21


    […] с тебеширен прах Катя Начева в “Кръстопът”. Катя Начева в DICTUM. Връзки към други публикации (генерирани […]

  2. септември 17, 2009 @ 16:20


    […] Начева в “Кръстопът”. Катя Начева в DICTUM. Връзки към други публикации (генерирани […]

  3. януари 7, 2010 @ 00:04


    […] Катя Начева в “Кръстопът”. Катя Начева в DICTUM. […]

  4. януари 21, 2010 @ 18:53


    […] Настъпен облак се изхлузи във реката. Разби коляното си в камъка. Потече пясък, схвана се кракът на лятото и нажежени отпечатъци отляха в спомен крясъка на подранили птици. След всичко, тишината ме повика. Катя Начева в “Кръстопът”. Катя Начева в DICTUM. […]

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.