//
By Дежурен редактор | юни 4, 2009 - 8:20 am - Posted in Видеофакти, Поречия

Георги Милев чете разказа „Стъкларски магазин за слонове“ от своята книга „10 минути“ („Арс“, 2009 г.):

(видеозаписът на ArsMedia е от голямата литературна вечер, част от „Майски празници „Глоси“ – включващи и вечер с литературата на авторите от „Кръстопът“, DICTUM и „Глоси“, засаждането на следващото дърво в „Гора на словото“, както и премиерата на книгата на Георги Калайджиев „Кандило на разсъмване“ – и конференцията „Език и съзнание в хайку“… Вечер, която бе и закриване на първия сезон на Салона на изкуствата на БНР – Радио Благоевград – 30.05. 2009 г.)


Няма видео? Изтеглете и инсталирайте DivX Web Player за Windows или Mac

Стъкларски магазин за слонове

      Би трябвало да се предполага, по очевидни причини, че като собственик на стъкларски магазин не ми е особено приятно в моя магазин да влизат слонове. Всъщност, обаче, това съвсем не е така. Като продавач с дългогодишна практика съм забелязал, че именно слоновете, като същества, осъзнаващи в пълна степен своята, нека я наречем, несръчност (обусловена от грамадния им ръст), са най-внимателните клиенти, и, за разлика от другите посетители, причиняват най-малки щети. Изглежда невероятно, но е факт, който мога да подплатя със статистически данни.
      Например за миналата година в процентно съотношение при жирафите-клиенти спрямо слоновете-клиенти цифрите са 19:1 счупени при невнимание кристални сватбени чаши (от оловно стъкло) и, забележете, 50:1 при големи кристални вази, които стоят върху пода. За други клиенти, например хиените, средното съотношение е съответно 31:1 и, моля за внимание, при газелите достигаме до умопомрачителните 73:1! Дивите кучета динго са по-внимателни, там щетите средно са 10:1, същото се отнася и за блатните елени, въпреки дългите им, разклонени рога.
      Всъщност аз много харесвам слонове-клиенти и бих предпочел да имам повече от тях, защото те, макар и редки, са най-добрите купувачи. Веднъж престрашили се да влязат в магазина, без да се пазарят и без да подбират, правят най-големите поръчки, сякаш пазаруват на едро.
      Няма да е лъжа, ако кажа, че месечно ми трябват не повече от три слона, за да покрия оборота; с другите клиенти, например степните лисици, направо бих фалирал, ако ще всеки ден дузина да влизат в магазина – те само обикалят, душат насам-натам, винаги искат стока, която в момента я няма, а ако все пак решат да купят една чаша за шампанско (забележете, една, защо им е една чаша, та шампанското се консумира поне от двама!) и то от обикновено стъкло (простаци!) се пазарят и пазарят, докато нe достигнат доставната цена!
      Все пак имам проблем със слоновете клиенти и той е психологически.Те, като изключително деликатни същества, които робуват на клишето „като слон в стъкларски магазин”, както вече споменах, рядко се осмеляват да влязат в моя голям и добре зареден обект. А когато вече са вътре, настъпва най-сериозната драма.
      Съзнавайки, че са слонове, те стоят неподвижно, а ако пристъпват, правят го внимателно, с прибран хобот и прилепнали уши, подобно на Гъливер в страната на лилипутите, ужасени, че могат да направят някоя беля. Опитвам се да ги успокоя и предразположа, като се преструвам, че не разговарям със слон, използвам израза „Добър ден, господине!”, вместо, „Добър ден, господин слон!”, усмихвам се, обикалям из рафтовете, дори избирам по-отдалечени от входа витрини, за да ги накарам да ходят и да се отпуснат. Обаче не става. Те си мислят, че правя това от любезност, и когато им казвам (най-искрено), че се радвам на тяхното посещение, са недоверчиви и се притесняват още повече.
      Миналата година един африкански слон си напазарува от мен и наистина се зарадвах, когато вчера сутринта го видях пред витрината отново. Излязох да го поканя, но той отказа. „Нали разбирате, аз съм слон и се притеснявам да влизам в стъкларски магазини, дори във Вашия. Мога ли да си поръчам нещо от тук?”. „В никакъв случай”, поклатих глава аз, „за мен е чест да влезете и да си изберете сам стоката, та аз имам над хиляда позиции!”.
      Той се съпротивлява още известно време, но аз бях непреклонно настойчив и най-накрая влезе. Не счупи нищо, напазарува така, както те пазаруват и ме помоли да излезем навън, за да си поговорим, както се изрази, „на спокойствие”. Излязох. „Благодаря Ви, че ме допуснахте в магазина, вие сте толкова любезен”, каза той. „Аз, разбира се, пак ще дойда, но моля Ви, нека да не влизам повече вътре.”. Проведохме дълъг разговор с него, посочих му статистическите данни, убедих го, че наистина обичам слоновете. Той се зарадва и поотпусна, дори размаха ушите и опашката си.
      „Знаете ли, господин слон“, казах му аз, „от какво най-много се притеснявам? От това, че когато казвам на Вас или други като Вас, че наистина сте добре дошли в моя магазин, Вие си мислите, че го правя от любезност. Да, любезен съм, но наистина се радвам на Вашето посещение, искрено желая да влизате и да пазаруватe спокойно.”. „Знам това”, отвърна ми той, поглеждайки ме странично с голямата си око, „Поне за Вас знам, че е така”. „Тогава?”, повдигнах вежди аз. „Именно затова”, кимна той. „Представете си ако, както сте загърбили вашия страх, направя нещо, например да съборя някой рафт със скъп порцеланов сервиз? Би било много по-непоправимо, отколкото ако сте просто любезен.”. Поех дъх и му казах следното: „Подозирах и това, но моля, разберете, по-добре да имам потрошен цял рафт китайски порцелан от слон, отколкото да продавам единични стъклени чаши за шампанско на хиени и лисици, а магазинът ми да пращи от стока!”.
      След тези мои думи слонът повдигна хобота си в усмивка.
      Днес поръчах голяма светеща табела, която смятам да поставя над витрината: „СТЪКЛАРСКИ МАГАЗИН ЗА СЛОНОВЕ”.



Георги Милев

      Георги Милев е роден в София на 05.06.1964 г. Завършва българска филология в СУ “Кл. Охридски”. Работил е като електротехник, репортер, брокер, коректор, редактор и издател. В момента е съдружник и съуправител в издателство “Пергамент”. Публикува в периодичния печат и електронни списания проза, поезия и критически импресии…
      През март 2009 г. Издателство „Арс“ издаде книгата му с разкази „10 минути“.

Георги Милев в „Кръстопът“
Георги Милев в Public Republic

This entry was posted on четвъртък, юни 4th, 2009 at 08:20 and is filed under Видеофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

12 коментара

  1. юни 4, 2009 @ 17:41


    Чудесно четене, на много симпатичен разказ.
    Личи си, театралната подготовка.)))
    Поздрав, Георги!

    Posted by bogpan
  2. юни 15, 2009 @ 13:48


    […] Георги Милев в “Кръстопът” Георги Милев в DICTUM […]

  3. юни 24, 2009 @ 15:46


    […] Георги Милев в “Кръстопът” Георги Милев в DICTUM Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Хайку в БлагоевградКатя Начева: МахалоЯна Копчева: 11.11.Георги Калайджиев: ПрочистванеКристин Димитрова: Като жури от младежки конкурс […]

  4. юли 3, 2009 @ 16:16


    […] * бял гълъб в снега прилича на снежинка толкова е жив Георги Милев в “Кръстопът” Георги Милев в DICTUM Връзки към […]

  5. септември 29, 2009 @ 19:56


    […] Георги Милев в “Кръстопът” Георги Милев в DICTUM Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Георги Милев: ХайкуГеорги Милев: ХайкуГеорги Калайджиев: ПрочистванеГеорги Калайджиев: (Ние) междувременноГеорги Каприев: Писма до Пух I или нещо такова […]

  6. октомври 4, 2009 @ 18:46


    […] you sure? Yes. Георги Милев в “Кръстопът” Георги Милев в DICTUM Разказът […]

  7. октомври 25, 2009 @ 10:21


    […] чуете разговора на Валентин Дишев с Божидар Пангелов, Георги Милев и Ваня Константинова – за премиерата и книгата в […]

  8. ноември 21, 2009 @ 01:35


    […] Зоя Маринчева; в “Днес препрочитам” – погледът на Георги Милев към “Доброжелателните” на Джонатан Лител; едно […]

  9. февруари 11, 2010 @ 01:03


    […] от лед ще я стопи като свещ южният вятър Георги Милев в “Кръстопът” Георги Милев в DICTUM Връзки към […]

  10. април 16, 2010 @ 09:38


    […] Георги Милев в “Кръстопът” Георги Милев в DICTUM Връзки към […]

  11. април 18, 2010 @ 08:33


    […] Георги Милев в “Кръстопът” Георги Милев в DICTUM Връзки към други публикации (генерирани автоматично):Георги Милев: Двойна дъгаМария Гюрова: Нашите посланияКатя Начева: Тъмнината докато падаКатя Начева: ЗначимостиГеорги Милев: Хайку и тристишия […]

  12. юни 5, 2017 @ 23:47


    […] Георги Милев в „Кръстопът“. Георги Милев в DICTUM. […]

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.