Йордан Ефтимов – за поезията:
(записът е фрагмент от разговор на Любима Бучинска с Йордан Ефтимов за новата книга на Владимир Левчев – „Любов и смърт“, която ще бъде представена в Благоевград днес, от 19:30 часа, в книжарниця „Хеликон“)
Йордан Ефтимов е роден през 1971 г. в Разград. Преподава в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура „Литературен вестник“. Автор е на стихосбирките „Метафизика на метафизиките“ (1993), „11 индиански приказки“ (1997), „Африка/Числа“ (1998), „опера нигра“ (2001) и „Жена ми винаги казва“ (2005), а също и на популярно-образователните книги „Антична литература“ (2001) и „Модернизъм“ (2003). През 2011 г. издаде „Тук лежи заекът“, а през 2012 г. – монографията „Божествената математика: Тревожната хетероклитност на българския символизъм“. Автор е и на монографиите „Опроверганата добродетел. Опити върху Цветан Марангозов“ (2008), „Двойното дъно на класиката: От Ботев и Вазов до Йовков и Далчев“ (2010), „Поетика на съгласието и несъгласието: Българската литература от 50-те до 90-те години на XX век и идеологията“ (2013). Редактор е на „Увод в литературната теория“ на Тери Игълтън (2003) и на сборника „Литературни култури и социални митове“ (ч. I – 2003, ч. II – 2005)… За книгата си „Сърцето не е създател“ („Смол стейшънс прес“, 2013 г.) Ефтимов бе удостоен с Националната награда за поезия „Иван Николов“ (заедно с Оля Стоянова – за „Улица Щастие), както и с Национална награда за поезия „Христо Фотев“.
11 отговори на "Йордан Ефтимов за поезията"