//
By Дежурен редактор | декември 23, 2009 - 7:30 pm - Posted in Аудиофакти, Глас(ни), Поречия


Яница Радева чете стихотворението си „Камък“:


(архив на ArsMedia)

Камък

кожата му бе матова и блести под определен ъгъл,
тогава се появяват очите и формата на устните –
изглежда сякаш се е сгушил някой,
а всичко било светлина, сенки и подредба на атоми.
но кристалите живеят свой живот,
забременяват бавно себе си,
растат с различна нечовешка скорост.
дали не сме за тях невежи, ялови и прекалено временни,
че даже си е загуба на време да се разговаря с нас?
как мислиш, каменоделецо, дали
боли, когато татуираш по тялото му знаците на нашата човечност?
а ти как мислиш? – каза и запуши и кожата му беше матова
и в залязващия ден изчезваха очите и формата на устните.


     Яница Радева е родена през януари 1977 година в град Ямбол. Нейната дебютна книга – „Друг ритъм“ (2003) е публикувана като част от първата награда, присъдена на Яница Радева в Националния младежки конкурс „Веселин Ханчев“ през 2002 година. Има публикации в периодични издания и сборници с есета и поезия. Носител е на почетния знак „SMS-поезия “ (2007), на втора награда от Националния конкурс за млади поетеси „Дора Габе“ (2006), на втора награда от Националния конкурс „Магията любов“ (2007)… През 2009 г. получава Първа награда от националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, както и Първа награда от Националния литературен конкурс „Яна Язова“.

Яница Радева в „Кръстопът“.

This entry was posted on сряда, декември 23rd, 2009 at 19:30 and is filed under Аудиофакти, Глас(ни), Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 коментара

  1. януари 1, 2010 @ 00:54
  2. юли 22, 2015 @ 09:35

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.