//

      Ани Илков – „Болният въпрос е не дали сме постмодернисти или не… Модерната поезия, поезията, писана в самота и поднесена в печатан вид на хартиен носител, за да се чете и изживява в самота, тази поезия достига върха си в “Дуински елегии” и “Сонети към Орфей” на Рилке, през двайсетте години на миналия век и „Четирите квартета“ на Елиът и след туй билото на хълма е превалено и поезията тръгва към по-ниските места на своето осъществяване… Накъде върви?:


(архив на ArsMedia, фрагмент от разговор на Ани Илков с Владимир Левчев в „Небесни Балкани“, 2008 г.)

This entry was posted on неделя, януари 3rd, 2010 at 18:30 and is filed under Аудиофакти, Радиоесеистика. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.