//

      Петя Хайнрих чете стихотворението си „Траш молитва с най-общо предназначение“ (и честити първия рожден ден на електронното списание за литература „Кръстопът“):


(запис за ArsMedia)

      “Кръстопът” е един наистина смислен проект, който трябва да го има дори само заради това, че мощно разбива с поезия чудовищната студенина на Мрежата. Че пръска с думи, разсейва, смущава, ядосва и провокира с форма на реч и форма на мислене, които не са ежеднeвни. Всичко това е работа на поезията, мисля си.

      Честита първа годишнина на “Кръстопът”. Нека да има все повече и все по-качествени текстове. Пожелавам си да се срещаме на Кръстопът с гласа на нови творци, да бъдем приятели на пишещите, на търсещите и витрина за зяпащите. За рождения ден на “Кръстопът” бих искала да подаря тази молитва от боклуджийската кофа, с пълна вяра в силата на дребните жестове на внимание и човечност.“

Петя Хайнрих

Траш молитва с най-общо предназначение

господи
господи на метачките и на тези с малки ръчички
на работничките
на назначените на ниски постове служители
женски господи
господи на момиченцата
господи от чекмеджетата
копче сред иглите и конците
господи детелинен
кажи ми

моля те да ти отправя тази молитва
пък ти после я издълбай ако искаш
с човката на синигер върху ябълка

моля те господи кажи ми
как е възможно
в този изпразнен от смисъл свят
рационален и стъклен като душата на ближния
в този свят на огледала
който те реплицира до умопомрачение
и отново и отново те изпразва от съдържание
в който всяко музикално парче те прославя в началото
и в края те детронира
в който мога да те намеря без дори да те търся
във всеки ъгъл на информационната мрежа
в този свят в който дори любовта се изчерпва
светкавично с няколко имейла
моля те да ми отговориш
дори и да е в електронна бележка

как е възможно господи безпощадно да вярвам
във вехтите романтики на природата
във восъка и силата на думите
в интуицията и във вълшебствата
в сънища които се сбъдват
във феите и джуджета
в знаменията на бурите
или може би гледам твърде много филми
може би трябва да намаля виното и кафето
да си направя режим на хранене и изобщо на живеене
емоционално рационализирано порциониране и консервиране
дълбоко замразяване на излишествата
пазаруване в подкрепа на световната икономика
растеж изяждане и изпиване
с пълна газ пълно изчерпаване на ресурсите

нима никога не си запитвал от мое име
как се живее
с толкова неподходящи за формата си усещания
с тази изключителна бавност
с тази тензухена наблюдателност
с тази… коса

или си падаш само по мащабното мислене
господи
господи на метачките и на тези с малки ръчички
на работничките
на назначените на ниски постове служители
женски господи
господи на момиченцата
господи от чекмеджетата
копче сред иглите и конците
господи роза
кажи ми

понякога си мисля че си се напушил зле и ми се смееш
прости ми това малодушие и съмнение в твоята сакрална непогрешимост
но щом си позволявам такава дръзка директност
може би си го просиш
може би и ти понякога вече копнееш
някой да те помоли
с бързо ляво женско кроше в снежнобелия ти напудрен нос
някой като мен да те попита
в момент на ярост и съмнение стоманената жена
жената бронирано стъкло да те попита
дали не се забавляваш с нейната жизнена несполучливост
и не изследваш степенна й на чупливост
жилава се оказва май тя, хи-хи – казваш си със задоволство
сред кълбата шарен дим
да не подозира господ наблюдавайки миловидното й лице
лунната форма на бузите бебешките очи памучното й чело
как троши и рони напълно безкомпромисно
по образ и подобие господни емоционалната си скала
нали
господи
господи на метачките и на тези с малки ръчички
на работничките
на назначените на ниски постове служители
женски господи
господи на момиченцата
господи от чекмеджетата
копче сред иглите и конците
господи саблевидно алое
кажи ми

но за какво си й вдъхнал думите в тази уста на тази жена
със здрави кътници и наточени резци
с които може да ръфа месо а си я създал вегетарианка
неправдоподбно е да се съмнявам в изначалната ти доброжелателност
има промисъл в горчивината на дюлата и в сладостта на меда има
в непрестанното отиване и завръщане на водата
в черепната кора на ядките
дори и в оглупяващия ни свят има промисъл
струва ми се

безразсъдни господи трева
който те пиша с малка буква и те мълча
в отпечатъка на подметката ми в белия сняг
днес
виж как се покривам със снежинки
къпя се в снега и те моля да те попитам
господи не ти ли се изплъзна
някъде нишката от иглата
с която ме шиеш
господи не ми ли се изплъзна…

господи секвоя
господи който се гневи и прощава
дом на птици насекоми и изстреляни по високите клони топки
признай си
ти нямаш отношение
към ежедневните свивания на стомаха
ти топ мениджърът просто отбиваш време
по няколко часа на ден във фирмата
която върви по инерция
и от която ти отдавна си уморен
и ти мечтаеш
точно като мен
за грижа
към ближния
за съвсем незначителни спасителни действия

и ето ме мен
заблудена мушица в добре вентилирания ти огромен офис на върха
колко съм малка между горния и долния свят
как трептя

виждах те
в образа на перачка
в птица
в коса
в музиката която прониква
в ушния канал
в хипитата
в японците
в сварения ориз
понякога те виждах
в кръвта
след изгризаните кожички около ноктите
в обидите
в трамвая
в колелото си
в униженията
в подценяването
в недоверието
в предателствата
в приятелствата
в победите
в Евереста си от сила
в децата които даряваш и които си взимаш
виждах те

в синьото на тъгата си на Север
в ярката си радост под лятното небе
в госпелите
в айпода си те видях
без съмнение

сега вече нищо не виждам
затова те моля да те помоля
за съвсем незначителното спасително действие
да ме преведеш и през тази слепота моля
господи
господи на метачките и на тези с малки ръчички
на работничките
на назначените на ниски постове служители
женски господи
господи на момиченцата
господи от чекмеджетата
копче сред иглите и конците
господи тичинка
кажи ми


Петя Хайнрих

Петя Хайнрих в „Кръстопът“.
Петя Хайнрих в DICTUM.


This entry was posted on сряда, януари 6th, 2010 at 00:01 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 коментара

  1. януари 6, 2010 @ 00:37


    […] копче сред иглите и конците господи тичинка кажи ми Чуйте „Траш молитва с най-общо предназначение“ в … Category: ПоезияTags: […]

  2. януари 11, 2010 @ 17:02


    евала!

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.