Катя Начева чете стихотворението си „Артефакти“ (и честити първия рожден ден на електронното списание за литература „Кръстопът“):
(запис от телефонно интервю за ArsMedia)
Артефакти
нямах сили да съм кожата
в къщата окачена на стената
ти прекрачи през
върховете на пръстите
и подсвирна на кучето
надушило
кръвта на целувката
усетил безсилието
ми
подари врата за думи
дето не искат да излизат
и кожа
опъната между две мигвания
нямах сили да съм ръцете
в стаята с вятъра
ти протегна език
и погълна копчетата
по зачервената ми въздишка
плъзна се в процепа
на зениците
и се вкопчи в най-синьото
изостави ръката си върху него
и пожела лека нощ
на отпечатъците от пръсти
сутрешното грозде грабна
всичко това
и се търколи в дланта ти
зърно по зърно
надявайки се да чуеш
всичко което
прокънтя в кожата
зад вратата
без да остави изход
след себе си