//
By Дежурен редактор | януари 11, 2010 - 10:51 am - Posted in Аудиофакти, Поречия

      Весела Кучева чете своя текст „Мозъкът е пленник*“ (и честити първия рожден ден на електронното списание за литература „Кръстопът“):


(запис от телефонно интервю за ArsMedia)

      Независимо дали на котка, катерица (или пък човек), мозъкът е винаги на тъмно, подобно на забравен в най-долното чекмедже на хладилника смешен морков, за който опасността от стъргало отдавна не съществува, (или съществува само в кошмарите – този морков непременно трябва да сънува, какво друго да прави, докато кожата му бавно губи твърдостта си и става толкова лигаво мека, че дори докосната с жълтия край на гъба за миене на чинии, пак би се сплескала веднага, камо ли ако реша, преодоляла евентуалната погнуса, да извадя моркова на слънчево – но понеже съм постоянно заета, ровя в речника, за да премахна превъзходството на кипрещи се думи (като драцена, маяк и семафор), забравям и го вадя чак след три дни, когато вали дъжд и, отново завладяна от погнусата, низвергвам моркова навън, пред стъклото на прозореца на кухнята (този над улицата), от което все пак предварително бърша праха, за да имам възможност да виждам какво става, макар и да знам, че парата от нещата, които варя на котлона, тази литнала, загубила теглото си вода (или са сълзи?), много скоро отново ще го направи непроницаемо, тогава морковът ще ми стане далечен, ще мисля за него така, както мисля за някой приятел в чужбина, с тази разлика, че тук, ако поискам, бих могла да доближа ухо до стъклото (но все пак без да го докосвам, не искам да прибавям грозни и случайни линии към начина, по който са се подредили капките пара отгоре) и да го чуя как се смее (моркова), макар че едва ли се смее, колкото и да опитвам да го подстрекавам към смях.

      Дали щеше да е същото, ако не беше морков, ами мида? Или не мида, а яйце, луна, лято? (маслина?) (шапка?) (рагтайм?)
      Наистина се вълнувам от този въпрос, вълнувам се докато галя хляба (предпочитам да галя вместо да чупя), макар че ми е трудно да правя двете едновременно, а и освен това да знам, че мозъкът е пленник на място без небе, в затворена отвсякъде куха кутия, в която не може да види(сляп е, използва очите, за да гледат вместо него, но те могат само навън) дали не се намира някой друг освен самия него, дали този друг не е хапещ (причината за болките в главата), дали носи зелено, дали носи кръст, дали изглежда склонен да приготвя таратор с любов.)





Весела Кучева в „DICTUM“
Весела Кучева в „Кръстопът“

* – Текстът е написан като част от литературния експеримент „лЕКСПе“, иницииран от Петя Хайнрих.

This entry was posted on понеделник, януари 11th, 2010 at 10:51 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 коментара

  1. януари 11, 2010 @ 23:18


    Истинска наслада да четеш това. Щеше да я изпита дори моркова, ако можеше да чете. А може би може…

    Posted by Василена
  2. януари 11, 2010 @ 23:19


    „моркова“ да се чете „морковът“, моля… не сме неграмотни :)

    Posted by Василена

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.