//
By Дежурен редактор | януари 25, 2010 - 11:13 pm - Posted in Аудиофакти, Поречия

      Васил Балев чете свое безименно стихотворение:

(запис на ArsMedia от Дванадесетия „Трубадурски двубой“ на клуб „Бялата ръкавица“)

* * *

името на гарата е смъртна присъда
за пристигащият отдалече – дъно на
мисълта: той ръкавиците си събира
слиза на перона и веднага умира,

въпреки че може някой да чака
и тогава пътникът направо от влака
слиза в очите на своя спасител,
за да тръгнат неловко между стените

на града, проснат като каменна риба,
трябва да се чете, нещо трябва да се разбира,
първият казва: виж каква ръкавица имам,
вторият: да, предвижда се лоша зима,

но какво ще правиш с една ръкавица?
от ръба на градината пада ледена птица,
нещо да се чете, някой да се осмелява,
за нещастие клетникът сам се издава:

всичко във въздуха би могло да узнае
колко мрак има в куфара този отчаян,
не особено умен човек, който снима
с апаратчето нещо и веднага умира,

всъщност всичко във въздуха е изчислено,
знае се точно как да открием обема
на листо, на жена – от заледената гара
всеки крие ръста си, тоест перпендикуляра,

трябва да се търпи, нещо трябва да се измисли:
има някакъв тип, който в мен се усмихва,
нещо сам си чете, върху куфара чака
и се радва, че в джоба има бучица захар…



Васил Балев
Васил Балев в „Кръстопът“.
Васил Балев в DICTUM.

This entry was posted on понеделник, януари 25th, 2010 at 23:13 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

3 коментара

  1. януари 26, 2010 @ 18:25


    БЛАГОДАРЯ!

    Posted by Iliya
  2. януари 31, 2010 @ 17:39


    Такава студена и мрачна неделя… На такава поезия се крепи нашият свят. Благодаря, Балев, благодаря!

    Posted by Женя

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.