Нели Добринова чете стихотворението си „Вечна“:
(архив на ArsMedia от интервю по телефона – 30.06.2007 г.)
Вечна
Толкова е стара –
бръчките и са
драперии на плюшено перде,
зад което лицето
се изповядва всеки ден.
Толкова е сляпа –
цветното в кръглите,
непрекъснато отворени очи
е бяло като нафора.
Има халка,
на която е обесила носа си,
за да не усеща
миризмите на спомени.
Седи на стол
и люлее
мнимия си сън,
а ръцете украсяват
с шарките
на упоени страсти
сомбрерото на всеки мачо.
Вечер става
и излиза от картината
за да изпие текилата,
която оставям
преди да заключа.
Нели Добринова в „Кръстопът“
Нели Добринова в DICTUM