//

      В рубриката ни „Представи“ актрисата Жана Илиева чете стихотворението на Борис Роканов „Великолепно стихотворение за Спящата красавица, чудните и сънища и нейната прелюбезна прислужница“:

(архив на ArsMedia от премиерата на „Великолепни стихотворения“ от Борис Роканов, 02.04.2009 г., БТА )

Великолепно стихотворение за Спящата красавица, чудните и сънища и нейната прелюбезна прислужница

Спящата красавица умря, преди да се събуди,
но затова пък сънува това-онова,
целия си живот проспа и просънува.
За принцовете и тълпата,
тя бе спящата красавица,
за баща си, краля, и за майка си, кралицата – бе заспалата,
която е забравила да се събуди,
а за прислужницата (женичката с парцала) –
бе заспало, топличко работно място,
което го завиваш, пудриш, парфюмираш,
преобличаш, решеш
и сменяш напиканите чаршафи.
Тя – женичката с парцала – се надяваше да се пенсионира в двореца
и да се омъжи в него,
да роди деца, които после също да ожени,
затова бе любезна с принцовете
и всяка година се изненадваше от нова бременност –
(една изненадана прислужница се оказа).
Тя, прислужницата, редовно си плащаше здравните
и социалните осигуровки,
защото нищо не се знае,
принцовете са толкова непостоянни,
а и спящата красавица би могла да се събуди.
Принцовете бавно остаряха, принцесата старееше и спеше,
а децата на прелюбезната жена с парцала
напълниха двореца,
независимо от това прислужващата дама
продължаваше да си плаща осигуровките
и да любезничи със следващото поколение принцове.
Така се роди митът за спящата красавица,
която между другото умря,
прислужницата се пенсионира със значително потомство
и нейната любезност свърши, т.е. пресъхна.
Така се роди и Великата Френска революция,
Великата Октомврийска революция,
и Великото Преселение на братския еврейски народ
от Азия в Америка и обратно.
Ето, на това място свършва стихотворението
за прелюбезните жени, които знаят всичко.
Въпреки че на поета не му се иска да свършва.


Борис Роканов

      А ето и текста, който Борис Роканов изпрати като поздрав за първия рожден ден на DICTUM:

Леността поражда мислене, а мисленето – великолепни стихотворения

      В родния ми град Кюстендил съществува някакъв култ към труда и въпреки всичко има много безделници – както е нормално да ги има във всеки град на трудолюбиви хора – но тези безделници, за да убедят другите, че работят, крачат винаги много бързо по улиците. Когато видите, че някой ходи колкото му крака държат и се блъска в хората, които се движат в обратна посока, може да сте сигурни, че броди безцелно. Той иска да втълпи на хората, че е много ангажиран, с какво ли не и че не може да си вдигне главата от работа.
      И така, необходим е известен брой безделници, за да се развие една по-висока култура.
      Търтеите са аристокрацията в кошера. А в мравуняците работят безполовите мравки, вечните лелки; другите, носителките на пола, имат криле и не работят. Ако става дума за труд, то и те безспорно се трудят, възпяват мравуняка.

Борис Роканов в „Кръстопът“


This entry was posted on понеделник, март 15th, 2010 at 09:00 and is filed under Аудиофакти. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.