//

Последни публикации

Мина Стоянова: 21-ви век


      Мина Стоянова чете стихотворението си „21-ви век“, включено в нейната дебютна книга „градове сме, а после пустини“ (2010 г., „АРС“):


(запис за ArsMedia)

21 век

ти не си вдъхновение пролетно дърво сравнено с восък
не си невинната вода заляла остров на дървета от поезия и цвят
не си неназовимият сезон който шепне на този свят всичко е засадено дори градовете
и дъждът ни е нужен за да отмие от нас капките суша обречени никога да не бъдат океани
тези са които ни превръщат във фонтани на завоеватели
ти не си

21 век
не си
по-вечен от мен и аз не съм твой сън
не вървя в детството на тази която ме помни вместо мен
и малките разговори в точката в която една и съща вечер
повторно прибира слънцето и оставя хората без свят
да оправдае пътя

не си вавилон

имаш ли хоризонт да ти нарисува очи
и очи да видят
времето назад

имаш ли ветрове да скрият самотата от косите
най-високата поляна недостижимо тяло

имаш ли ръце да бъдат по бели от небето
да бъде слово между него и тях

имаш ли име да приеме наказанието

езикът цял век ще те защитава

ти не можеш
да скриеш тишината
ако те има
един хаос вече мълчи

ти не си птица от пясък кацнала върху водата
искам да видя как бавно и вечно ще се превърнеш


Мина Стоянова в „Кръстопът“.
Мина Стоянова в DICTUM.

Един коментар Мина Стоянова: 21-ви век

Остави отговор

  

  

  

Можете да използвате тези HTML отбелязвания

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Bubblecast plugin is not configured properly. Please, contact administrator.
Add video comment