//
By Дежурен редактор | април 9, 2010 - 6:44 pm - Posted in Аудиофакти, Глас(ни), Поречия


      Мина Стоянова чете стихотворението си „21-ви век“, включено в нейната дебютна книга „градове сме, а после пустини“ (2010 г., „АРС“):


(запис за ArsMedia)

21 век

ти не си вдъхновение пролетно дърво сравнено с восък
не си невинната вода заляла остров на дървета от поезия и цвят
не си неназовимият сезон който шепне на този свят всичко е засадено дори градовете
и дъждът ни е нужен за да отмие от нас капките суша обречени никога да не бъдат океани
тези са които ни превръщат във фонтани на завоеватели
ти не си

21 век
не си
по-вечен от мен и аз не съм твой сън
не вървя в детството на тази която ме помни вместо мен
и малките разговори в точката в която една и съща вечер
повторно прибира слънцето и оставя хората без свят
да оправдае пътя

не си вавилон

имаш ли хоризонт да ти нарисува очи
и очи да видят
времето назад

имаш ли ветрове да скрият самотата от косите
най-високата поляна недостижимо тяло

имаш ли ръце да бъдат по бели от небето
да бъде слово между него и тях

имаш ли име да приеме наказанието

езикът цял век ще те защитава

ти не можеш
да скриеш тишината
ако те има
един хаос вече мълчи

ти не си птица от пясък кацнала върху водата
искам да видя как бавно и вечно ще се превърнеш


Мина Стоянова в „Кръстопът“.
Мина Стоянова в DICTUM.

This entry was posted on петък, април 9th, 2010 at 18:44 and is filed under Аудиофакти, Глас(ни), Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

1 коментар

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.