//

      Разговор (на Валентин Дишев) с Ваня Константинова за книгата на Мина Стоянова „градове сме, а после пустини“ (2010 г., „АРС“):


(фрагмент от днешното, 29-то издание на „Страници“)

      Следващото представяне на „Градове сме, а после пустини“, е на 4-ти май, като част от събитието „8“:
Издателство „Изток – Запад“ и Издателство „АРС“, ви канят на „8“ – една среща с литературата, в която предпремиерно ще бъдат представени седемте последни дебютни книги, издадени от „АРС“, а след това: премиерата на „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“ – новата книга на Валентин Дишев, издавана от „Изток – Запад“.

4 май 2010 г. (вторник), София, Галерия „Кръг+“ (ул. „Будапеща“ № 5).

Програмата:

– 18:00 часа – кратки предпремиерни представяния на “Парченца синьо / Flecks of blue”, хайку, двуезична (английски и български) от Мая Любенова, “Красивите години” от Лора Шумкова (книгата включва студиите „Дебелянов в София“ и „София 1907″), “Снимки на деца” (кратки прози) от Владислав Христов, “Местни чужденци” (разкази) от Иван Димитров, “А (положителна)” (стихове) от Даниела Михалева, “градове сме, а после пустини“ (стихове) от Мина Стоянова и “Череша с гравитация” (стихове) от Мирослав Христов, с участието на четирима от авторите.

– 19:15 часа – премиера на „RES (или палеонтология на поетическото тяло)“. Книгата ще бъде представена от Илко Димитров и проф. Георги Каприев.

      Всички приходи от продажби на книги по време на „8“ ще бъдат използвани за програмата за развитие на електронните списания „Кръстопът“ и DICTUM и програмата за издаване на дебютна литература и хуманитаристика от български автори на Издателство „АРС“.
      За още един начин, по който можете да подкрепите списанията и програмата на издателството, и акцията, провеждана до края на април, можете да прочетете в „Кръстопът“.

градове сме а после пустини - корица      Книгата на Мина Стоянова „градове сме, а после пустини“ (2010 г., „АРС“), вече очаква своите читатели (със сигурност не са малко и тези, които я очакват).

      Мина Стоянова: „Беше ми много трудно, докато стигна до този момент, докато се реша, че ще бъде книга и ще се фиксира по този начин, по какъвто и да било начин… и че от всичко, което съм писала, ще остане само книга… много е конфликтно. Езикът повече ми харесва, когато е витален, като въздуха и винаги може да се мине отвъд него. В книгата винаги има едно „оставане завинаги“, но знам, че няма друг начин. Езикът е обречен, винаги… и ние край него.
      За стихове ме „зареждат“ и най-малките неща – минималистични, детайлни… Може да е само звук или картина, рисувана някъде от някого… Животът в самостоятелните му, отделни моменти…
      Отговорът е в книгата…“.
      Мина СтояноваОтговорът, който прочетохме, едва ли може да разсее страховете на Мина Стоянова от о-пределяне и застиналост (това са нейни страхове…). Но едно е сигурно – този отговор заслужава да бъде изслушан много, много внимателно. И не само, не само заради неговата виталност…


      Можете да чуете разговор (на Валентин Дишев) с Мина Стоянова за „градове сме, а после пустини“ в DICTUM.

     Мина Стоянова в „Кръстопът“.          Мина Стоянова в DICTUM.

Ваня Константинова


Ваня Константинова в
„Кръстопът“
Ваня Константинова в DICTUM.

This entry was posted on петък, април 30th, 2010 at 23:59 and is filed under Аудиофакти, Радиоесеистика. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.