//
By Дежурен редактор | май 12, 2010 - 8:17 pm - Posted in Аудиофакти, Поречия

      В рубриката ни „Представи“ Валентин Дишев чете стихотворението на Божидар Пангелов „Спомен за езика“:



(запис за ArsMedia – 12.05.2010 г.)


Спомен за езика

Лек ден.

Баба ми беше малка
жена.
Обичаше да говори на други
езици:
италиански, френски и
немски.

И на езика на бабите за своите внуци:
„миличко“.
Не получаваше пенсия (това беше времето) и
вкъщи гъмжеше от ученици. Сигурно затова не
научих нито един. Или от гостите, които минаваха
често (живеехме в центъра до опашката на коня – така
казваха), за да изпият по едно черно кафе. Кафето
беше специално – за гледане. Тя „гледаше“ и те ни
разказваха. Много истории. Сигурно затова не
знам нито една.
После започна да става все по-малка и
тъничка.
Една нощ майка ми каза:
„Отиди да я видиш…“
Тънък, прозрачен лист.

Сега сигурно гледа и
говори единствено на езика на бабите
за своите внуци:
„миличко“.


Божидар Пангелов

Божидар Пангелов в „Кръстопът“.
Божидар Пангелов в DICTUM.



This entry was posted on сряда, май 12th, 2010 at 20:17 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.