„С“ – малка бяла книга за незаглъхващи перкусии“ – представяне

      Предлагаме ви фрагмент, чрез видеозапис, от представянето (като част от „Събитието „9“ (7+2 книги, приятели и усмивки)“, състояло се на 20.05.2010 г. в книжарница „Хеликон“-Благоевград) на „С“ – малка бяла книга за незаглъхващи пекусии“ (текстовете представят двамата автори на книгата Левена Филчева и Валентин Дишев). Но сме убедени (заради необходимото отговорно подхождане към всяка книга), че за да ви дадем възможност по-точно да се ориентирате в това, което можете да чуете и/или видите, трябва да ви разкажем още неща за книгата, както и за това, което се е случило вече в нейното представяне преди моментът, в който са се включили камерите, а и (следвайки логиката на разгръщане на книгата) случилото се с „героите“ по пътя, който са извървели в книгата до този момент…

ИЛКО ДИМИТРОВ ЗА “С…”
(или защо все пак не трябва да се стряскате от това, което ще чуете)

      “Стряскащо увлекателна книга без фабула и без жанр. Ако има, все пак, думи – то те са само част от инструментариума за една много интензивна алхимия, която смесва метафизика и реалност, болезнена конкретика и несмутимо безвремие… В едно. Цяло. Текст, който барабани с пръсти по духовната ти кожа.”.

СЪДЪРЖАНИЕТО?

      Формално книгата е съставена от три части – „С“ (серия „кратки прози“, монолози на неназовани той и тя, които обаче са лесно разпознаваеми, макар – със сигурност – да не бива да бъдат бъркани с авторите… Най-малкото защото „неговата“ гледна точка е изписвана от Левена Филчева, а с „нейната“ се е ангажирал Валентин Дишев… Монолози, вглеждащи се в другия или в огледалото, което винаги стои пред погледа ни, дори когато мислим, че се вглеждаме в човека пред нас; монолози на проникновението или неразбирането; монолози за връзката и за нейната загуба; монолози свързани и разказващи една история, или не… „читателят може да реши, авторите – само да предложат“…), във втората част на книгата се появяват 17 стихотворения (разказващи истории или описващи света, породил обживяното в първата част, или истории от пълното „изтрещянане“, през – отново – онова, което го е направило неизбежно и възможно, или истории, постепенно проправящи си път към друг изход от пътуването… „…авторите – само да…“), а третата част – „Бяло“ – повежда цялото пътуване към предела на абстрактното, на границата на видимото, но проникваща с мощта на осезаваното… „…авторите – само…“… има и четвърта част – „Зън“, която дори не е включена в описаното на 4-та страница съдържание… защо – и какво е тя – можете да решите само след като прочетете книгата (… и изберете какво е тя, за вас… и този избор може да бъде повтарян и всеки път различен… „авторите – само могат да предложат…“. Един от тях – Валентин Дишев – продължава упорито да твърди, макар трудно да може да бъде упрекнат в незнание на жанровите изисквания и техните исторически метаморфози… или пък тъкмо защото ги знае… че тази книга е… роман. Един. Цялата…)
      В „Кръстопът“ можете да прочетете някои от текстовете, преминали през тази алхимична практика, за която говори Илко Димитров: „С“, „С болка“ (текстове и „диалози“, включени в първата част на книгата – „С“), някои от перкусиите, публикувани като стихове от Левена филчева (включени във втората част на книгата – „Перкусии“: „без думи“, „дядото“, „Когато тишината ти е бяла врана“, „Ти гониш“), както и „Бяло“ (съставящ едноименната част трета на книгата и дописващ в съдържанието нейната концепция: „С (перкусии) БЯЛО“).

ГЕОРГИ КАПРИЕВ ЗА КНИГАТА
или необходимо пояснение за някои от нещата, които ще чуете и видите в записа

      „Тази книга – „С“ – малка бяла книга за незаглъхващи пекусии“ – заслужава специално, задълбочено и обширно говорене… Няма да го направя сега.
      Това е една чудовищна книга – двамата автори в нея се „прескачат“, сменят се полове, сменят се ситуации и накрая се объркваш, спираш да се интересуваш въобще кой какво точно е казал, и… го четеш. Двамата са постигнали някаква невероятна андрогинност – да припомня: андрогинът е една дума, която ни води при Платон. Това е съществото, което е с четири ръце и четири крака, има кръгла форма и е абсолютно съвършено… това е човекът, преди да бъде разсечен заради своите прегрешения…“.

Видеозапис от представянето на книгата в Благоевград – фрагментът започва след като нейните герои вече са произнесли своите монолози (или преглътнати реплики към другия…), в своя свят, света на разполовеното бивше съвършено човешко същество, достигат до предела на търпимото, вероятно, за да продължат пътуването:

Няма видео? Изтеглете и инсталирайте DivX Web Player за Windows или Mac

(любителски запис, предоставен за ArsMedia: молим да ни извините за неговите – надяваме се – пренебрежими недостатъци)

Снимки от представянето на книгата в Благоевград

      Национален литературен фестивал „ArsMedia“ и участвалите автори благодарят за изключителното гостоприемство на книжарница „Хеликон“-Благоевград.

Турнето продължава в Пловдив и Стара Загора – съответно на 26-и и 27-и май…