//

      Зоя Маринчева чете „Фрагмент-2″ от „Четене, четци и последният бастион на аналоговата техника“:


(запис за ArsMedia)

Четене, четци и последният бастион на аналоговата техника

Фрагмент-2

      Въпреки, че издателите обичат да казват, че са неуморни търсачи на новата парадигма в разказването и на поредната прекрасно написана книга, техният бизнес модел от поне 100 години е кондензиран в максимата, че 90% от печалбата се генерира от 10% от издадените книги. А човешката природа е ненаситна, човеците се пристрастяват и задачата на издателите е да ги снабдяват с избрания наркотик възможно по-дълго време. За тази цел предпочитанията на читателската аудитория са класифицирани и отглеждани до почти микронна единица. Жанровете са разделени на множество поджанрове, те пък са омешани по два, по три и повече, и целият този супермаркет-библиотека се захранва ежегодно с милиони имитации и преработки на няколко сюжета. От друга страна дистрибуторските системи, с мълчаливото съгласие на издателите, окончателно наложиха дарвинов ценови модел чрез системата си за компютъризирано проследяване на инвентара. Ето пак Доналд Маас, говорейки от личен опит: „Компютъризираната система за следене на инвентара направи така, че авторите трудно излизат от своята ниша. Тоест, отвъд нивото на продажби, което вече са постигнали. Това е така, защото веригите от магазини поръчват бройки от новите заглавия в зависимност от пазарния успех на предишното заглавие на автора.“ Отглеждането на читатели в един дискретен, стеснено дефиниран жанр е бизнес стратегия за максимизиране на печалбата в кратко време. За съжаление, то е и пагубна стратегия, доколкото за кратко време насища пазара със синонимни книги, дело на едно поколение автори, които за кратко време диверсифицират жанра и изчерпват потенциите му, както и елиминират шанса на друг тип книги да привлекат вниманието на читателите в разстояние от няколко години. Постепенно жанрът запада поради насищане на интереса, диверсификацията е винаги неуспешна, и по логиката на наложения бизнес модел бива архивиран за някакво бъдещо преоткриване, без значение какво се случва междувременно в света на хората. Така писането на определен тип книги се превръща в генерационно занимание, в кавър-дейност, в инженерство, доколкото следващото или по-следващото поколение ще трябва да си роди силен самороден талант , който да преоткрие наново колелото. По същия начин протича еволюцията и в тематичните поджанрове. Показателна в това отношение е историята на чик лита. Чик лит и успешни жени писатели е имало и преди сто години, но едва с налагането на феминизма жените бяха допуснати до националния диалог посредством книгите. През 1994 година жанрът чик лит най-накрая успя да привлече вниманието на нацията с американския дебют на Хелън Филдинг „Дневникът на Бриджет Джоунс” и последващото му филмиране. През същата година Кендис Бушнел започва да пише своите есета за Ню Йорк Обзървър, които през 1997 година излизат в книга, преиздавана няколко пъти след това, а от 1998 до 2004 година са в основата на супер успешния телвизионен сериал „Сексът и градът.“ Който пък породи още много чиклит Днес чик лит се издава винаги с розова корица, с нарисувана дамска обувка или чаша алкохол и като всеки замиращ жанр, застинал в банализираната си история, без светлината на прожекторите изцежда последните капки интерес от силно сигментираната си аудитория. Ето това е съвременната история на книгата. Запалена от книга, тръгва от медия в съвсем друг жанр – есета, препакетира се в лавина от книги, за да се прехвърли в още по-модерната медия – телевизията с милионите зрители, с множеството сценаристи, които създават от книгата бранд, който се префасонизира във филми – последен опит да се максимизира за последно печалбата от вече познат сюжет и история с минимална инвестиция на време и пари. Абсолютна симбиоза на жанрове, сюжети, автори, медийни носители. КНИГА е много повече от залепени страници. Четенето е много повече от разгръщане им.. Четенето е способността да превключваме и превеждаме един текст, една история в множество среди с различни изразни средства. Хиперпродукт значи много повече от хипертекст и писателят е само част от екипа професионалисти, които обгрижват и продават разказ на сегментирани аудитории от човеци.

„Фрагмент-3″ очавайте утре – отново в DICTUM.



Зоя Маринчева

      Зоя Маринчева в „Кръстопът“.
      Зоя Маринчева в DICTUM.

This entry was posted on понеделник, май 24th, 2010 at 07:00 and is filed under Аудиофакти, Радиоесеистика. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.