//

      Зоя Маринчева чете „Фрагмент-3″ от „Четене, четци и последният бастион на аналоговата техника“:


(запис за ArsMedia)

Четене, четци и последният бастион на аналоговата техника

Фрагмент-3

      През тази година новината се генерира от един 3% сектор в книгозидаването, който обаче е отчел растеж от 178%, много пъти повече от 6,9% на книгите с твърди корици за възрастни – електронните книги. Ако те завоюват света, ще променят не само бизнеса, ще променят нас. Според едно изследване в университети на уменията на асистенти да правят изследвания онлайн, “ние не четем онлайн в традиционния смисъл на думата.. съществуват знаци, че се зараждат нови форми на четене докато потребителите “фундаментално преглеждат” хоризонтално заглавия, страници със съдържание и резюмета, търсещи лесната находка. Изглежда, че едва ли не те влизат в мрежата, за да избягнат четенето в традиционния смисъл на думата.” Мариан Уолф, психолог към университета в Тафт и автор на книгата “Пруст и сепията: историята и науката за четящия мозък” отбелязва, че мрежата окуражава стил на четене, който залага на ефикасното и незабавното преди всичко и може би отслабва нашето умение да се вдълбочаваме, което се разви с по-ранната технология на печатната преса и което наложи като нещо обичайно дългата и сложна проза. Ние просто декодираме, уменията ни да интерпретираме текст, да правим множество умствени връзки, които се формират при задълбочено и фокусирано четене, не се тренират.”
      Може би това, което ще изгубим в дълбочина, ще наваксаме в обхват.
      Битката за читатели на този етап е битка за читателското устройство. Докато делът на електронните книги е само 3-4% от всички продадени книги, две технологии за електронни четци, тази на киндъл и на айПада и няколко фирми спорят за лаврите и разчертават бъдещата карта на конкуренцията в бранша. Ценовите войни между Амазон и издателите, Таргет и другите супермаркети и издателите, а сега и между Амазон и Епъл атакуват консенсуса между издатели и читатели относно цената на книгата,а оттам и бизнес модела на издателите. Импулсивното купуване със сигурност ще залюлее колелото на историята обратно към времената на евтините булевардни романи в началото на 20 век, когато обемът продадени заглавия на ниска цена е определял печалбите на издателя. За сравнение, много от електронните книги, особено самиздатски, се продават за цени от под 2 долара, но пистаелите печелят мног повече с тазкава цена при преки продажби. Според съвсем прясно изследване на 13 000 потребители в 14 страни, проведено от Бостън Кансалтинг Груп, половината от анкетираните смятат да си купят четец през следващите три години, стига цената му да падне до $200 и устройството да осигурява всички възможни комуникационни услуги – видео, имейл и т.н., като 90% смятат да четат книги на него. Голяма част от анкетираните заявяват, че определящ фактор за тях е лекотата на закупуване на книги, нещо, за което издателите говорят със задоволство от много време. Импулсивното купуване е поканено да замести бавното и методично разглеждане, разходка, пиене на кафе с книга на масата, култивирано от десетилетия от книжарниците. Според Джеф Безос, шефът на Амазон, “книгите са последният бастион на аналоговата техника.” На бавното купуване и четене. Безос разбира се има право да се изкаже против аналоговата техника, но не може да твърди, че електронните книги са революция. Те говорят по-скоро за интензификация на практиките за контролирано потребление и издателство, като например преминаването от модел на продажба на книги на едро на посредници към модела на агенцията, при който издателството изземва посредническите функции на дистрибуторите, които взимат 50% от приходите, и продава директно на електронните платформи,които взимат само 30% от приходите. Не случайно проблема с копирайта е толкова трънлив и важен в момента. Което разбира се означава, че контролираното потребление ще върви ръка за ръка с контролиран растеж и разцвет. Тоест статуквото може би бързо ще се възстанови, макар и с цената на няколко фалирали издателя и дистрибутора. И от това дали аналоговите книги са си свършили работата през тези 100 години, тоест доколко са отгледали у на читателите интелект, концентрация и характер да отстояват своята свобода на вкус и действия, ще зависи бъдещето на четенето. Както и от това колко бързо и до каква степен книгата ще се превърне в мултимедийно развлечение. И ще бъдат опазени. Защото за разлика от материалните книги, виртуалните могат да изчезнат с натискане на няколко клавиша. А превърне ли се хартиеното издание в скъп лукс, Виктор Нел ще се окаже пророк в есето си за Slate: „Хартията е май новият Прозак. Балсам за разсеяния ум. Ограничена, офлайн, осезаема.“.


Зоя Маринчева

      Зоя Маринчева в „Кръстопът“.
      Зоя Маринчева в DICTUM.

This entry was posted on вторник, май 25th, 2010 at 07:00 and is filed under Аудиофакти, Радиоесеистика. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.