//
By Дежурен редактор | юни 1, 2010 - 7:00 am - Posted in Аудиофакти, Поречия

      Филип Кабакян чете своето стихотворение „Някога, някога“:



(запис за ArsMedia)

Някога, някога

Без шапка ще тръгнеш, когато цитирам дъжда,
и трепва гласът ми на всяка пропусната капка.
А негови рози са цветните глътки ръжда,
с които олукът рисува по плочите малки.
Щом господ измие грима от очите ти. Щом
пропукат в небето от работа божите стави,
денят ни все още е сребърен скъп бандерол
(с изкашляни думи му плащахме стария заем).
Душата в доспехи, а тялото – голо, трепти.
А мокрите дрехи – обвивка на ценен подарък,
и него в нощта с изтръпнала длан ще делим.

Денят ще почука в стъклото със клюна си ален.

Филип Кабакян

Филип Кабакян в „DICTUM“
Филип Кабакян в „Кръстопът“


This entry was posted on вторник, юни 1st, 2010 at 07:00 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.