//
By Дежурен редактор | май 30, 2010 - 7:00 am - Posted in Аудиофакти, Поречия

      Даниела Михалева чете свое неназовано стихотворение:



(запис за ArsMedia)

***

вземам вятъра за друг човек
и развързвам езика си за пред хора
и той иска да стигне далече
и се прави на отвлечен
а аз сядам с тревата
с нея имаме спомен за онзи полет
когато вятърът ме вдигна във втори клас
не бях ли като пеперуда по пеперудоцветните
с моравото си чадърче
и колкото беше тревата висока
се вдигнах от земята
и завързах езика си за пред хора


Даниела Михалева

Даниела Михалева в „Кръстопът“
Даниела Михалева в DICTUM


This entry was posted on неделя, май 30th, 2010 at 07:00 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.