Снощи, на церемония в Трявна, бяха обявени резултатите от „Националния конкурс за лирическо стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови“. С Голямата награда бе отличен Калоян Игнатовски за стихотворението „Йога“.
Предлагаме на вниманието ви аудиозапис от думите на Калоян Игнатовски по време на церемонията по награждаването, в който той чете и отличеното стихотворение:
(запис за ArsMedia – 05.06.2010 г.)
Йога
заставаш зад каузи
участваш във впрягането на добрите енергии
с глас
ако не с друго
докато ехото на далечни мрачни събития се уталожва
с прахта на вчерашните новини
Толкова години след трагедията
са натъкваш на „Фотография от 11 септември“
и единствените възможности на Вислава Шимборска:
да опише полета на скочилите от горящите кули
задържани към този живот в дългия миг
на фотографията
и да пропусне финалното изречение
в дългия миг на стихотворението
и понеже
някой в безсилието си
проявява пощада
И понеже – по-бързо или по-бавно – всички летим
към обсебващия
талантлив финал
как да не ти стане още по-симпатична
тази „непривлекателна пустош“
дробовете ти да се изпълнят
с желание да си отдаден
между светлината и безсмислието
между намигването и амбицията
да се подписваш с глас
с действие „за“ или „против“
да продължаваш с асаните на четене и дишане
Калоян Игнатовски в „Кръстопът“.
Калоян Игнатовски в DICTUM
Мило жури, що за критерии…?!Та това не е поезия, за бога!Всичко друго, но не и поезия!А още по-малко лирична творба.
Жалко за талантливите хора, които са се надявали
на някаква справедлива оценка…!
Честито на Калоян Игантовски! Едно стихотворение, което е емоционално, умно и майсторски написано.
Може би стихотворението на Калоян Игнатовски “Йога” ще ви се разтвори, ако прочетете и това на Вислава Шимборска, към което то препраща. Струвам ми се вълнуващ точно този диалог между текстове, изказвания, препратките към други текстове, като отговори на писма, като художесвени имейли с бавността и нервната несигурност на поезията. Може би такъв прочит ще ви помогне да се доближите до текста “Йога”. А ето и самото стихотворение на Шимборска: “Снимка от 11 септември” http://liternet.bg/publish6/vshimborska/11.htm Поздрави 🙂
Мила Мая, тъй като никой засега не може да ми даде точен отговор какво е поезия,по дяволите, сърдечно моля да ми посочите стихове от Ваш несправедливо пренебрегнат в конкурса талантлив познат, за да се ориентирам поне малко. Благодаря.
Нямам представа какви автори и поети са участвали тази година в конкурса и дали са безкарайно талантливи или изключително бездарни. Просто сравнете награденото стихотворение на Гриша Трифонов за 2008-ма година „Всяка самота ме стяга в раменете“ или стиха на Калина Ковачева с награденото от тази година / ако изобщо може да става дума за сравнение/. Може би все пак някой ще обясни кое е поезия и кое не /без да отричам качествата на написаното от Игнатовски/…
Сравнявам, сравнявам… Тази образност със самотата, виното, цигарата не ви ли стяга вече в раменете? Оскъдно тесничка ми се вижда харманлийската мярка, предпочитам асаните на четене и дишане. Те поне не могат да се изпеят.
И Вашата творба, Петя, няма нищо общо с поезията.Пишете проза-може би там ще сте по-силна.
А какво е поезията ли-малко Ви е късничко да се учите тепърва, но ето моя отговор все пак-хармония, ритъм, изящество, красота, обаяние(последните са от тълковния речник).Какво от всичко горе изброено го има във Вашите две творби(на победителите в конкурса имам предвид)? Не е достатъчно да подредиш думи в къси редове, наподобявайки стихотворната форма, за да наречеш това нещо поезия.
Няма да Ви навреди да прочетете малко класици-те затова са такива,защото са преодолели амнезията на времето.
Ако желаете, изпратете ми и-мейл адреса си и ще Ви изпратя нещо мое.Прекалено скромна съм,че да занимавам цялата аудитория със себе си.
Мила Мая, изглежда предположихте, че Ви отговаря някой от наградените. Аз не съм поет, но никога не е късно човек да научи нещо, например какво е поезия, подходяща за четене, нали? Имейлът ми е clandestino1983@abv.bg, ще Ви чета с интерес, скромността е присъща на големите творци. Предварително благодаря.
Моля да бъда извинена, Юлия!Грешката е моя.
Председателят на журито Цветан Ракьовски от 384 творби е предпочел да награди най-тъпата. „Йога“ на К. Игнатовски не чини и лула тютюн.
А в http://www.liternet.bg в рубриката „Конкурсни резултати“ се бие в гърдите, че от 30 години чете и преподава поезия. То и кучето 3000 години се върти край месарницата, но касапин не стана. Не ми остава нищо друго, освен кротко да въздъхна – еееех, Ракьовски, Ракьовски, горките Ви ученици!
Валери Станков
Ееееех, на някои от коментиралите тук все повече им личи, че в последните години само пишат катадневно, но са спрели да четат…
В регламента на конкурса се казва точно: конкурс за лирично стихотворение и награда на името на П.и П.Славейкови,което ще рече на ясен български език!Напишете вълнуващо съвременно стихотворение,като не осквернявате духа на българските поети,на чието име е наградата!Напишете СТИХОТВОРЕНИЕ,не поема, не есе,не философска еуфория,а произведение,което след време да влезе в читанките на учениците,да се запомни от четящите,да се цитира и да се настани в световни класации.Спазихте ли написаните правила ,господа от журито?Само вие си знаете!Ние не няма да научим и да четем на приятелите наградените от вас „тук-там поетични находки“.Защото харесваме стихотворения,които са от началото до края завършени и съвършени!Привет на некъдърните ми съграждани!
Послепис:Чудя се защо досега ПРЕЗИДЕНТЪТ не е наложил Вето на вашите избрани стихотворения- „катаклизми“,да не кажа клизми!
а фамилията игнатовски, кой знае защо, ми звучи комунистически. вероятно и журито се е спряло на него, поради тези причини – все пак патрона на конкруса е Гоце Парвенюфф… политически коректно съчинение, макар и мрънкащо трагикомично, и то заслужено получава заслуженото.останалите… ами пишете и пращайте! впрочем журито… но хайде. абе не е ребота на литературоведи, дето пишат само десертабелно, да попадат в такива журита. но все пак българийка сме. амин. т.е. аман.
Извинете, т.нар. критици, просто не си струвате коментара. Ако Пенчо и Петко Славейкови бяха живи, щяха да закрият асоциацията! Но съм съгласна с Мая! Далечни са ви представите за лирика! Простено да ви е, въпреки че невежеството не е оправдание!
Игнатовски, радвай се, братко! Ако разните сухи яни и прочие станковци те бяха харесали, трябваше да спреш да пишеш на минутата. Така поне е сигурно, че наистина можеш, в което съм убедена, много ти личи. Справедлива награда!