Мария Калинова чете стихотворението си „Едипов комплекс”:
(запис за ArsMedia от интервю по телефона)
Едипов комплекс
На А. Илков
Дойдете, люде, войната в градината
се води от есен на есен, нещо дъвче зелените
разперени ръце на дърветата и синовете съхнат;
няма никакви неща за правене, когато
ти е взето здравето, върху ума са навети
изсъхнали падежи, толкова години ходихме
по разни учители – все именителен, родителен
и превод от славянски, накрая… разрязваш книгата,
а вътре няма никакво спасение или както казват по нас:
стигнал си дъното на книгата, дупката във времето,
когато бащите се разболяват, стават деца и така
до последния Славейков – трудно се говори
чрез нещо, което отслабва, талантите в болестта
са изтощени, заровени в леглото, дойдете, люде,
в затворената стая, където поезията тази нощ е сама,
заразна, с уши накичени със скъпоценни камъни,
и вече дори да казвам на детето си: чети, то гледа
през прозореца, все едно отвръща, че не ще
и не ще, дойдете, люде, това дете дори
собствения си баща не ще да прочете…
Мария Калинова в DICTUM.
Мария Калинова в „Кръстопът“.
3 отговори на "Мария Калинова: Едипов комплекс"