Кирил Кирилов: Жола

Кирил Кирилов чете стихотворението си „Жола“:

(запис за DICTUM)

Жола

Имах един скорпион,
който се казваше Жола.
Спеше в опърпан балтон,
нощем кръстосваше хола.

Жола бе стар като поп,
Жола не беше и ловък,
ала си беше до гроб,
пълен с любовна отрова.

Още го помниш, нали?
Той бе при нас на балкона,
докато трите лули
пушихме с теб и Илкона.

Бавно умираш сега.
Жола едва те ужили.
Твоята синя тъга
пробва да ми се ухили.

Искам да роня сълзи,
сякаш и те са отровни.
Нещо по пода пълзи,
нещо ужасно любовно.

Още не тръгвай, поспри,
искам душата ти – гола!
Нещо по пода гори,
аз ли съм или е Жола?

      Кирил Кирилов е роден на 4. 10. 1976 г. в град Сливен. Завършил е специалностите „Българска филология“ и „Актьорство за драматичен театър“ в ПУ „Паисий Хилен- дарски“. Публикувал е стихове в списанията „Глоси“, „Жажда“, вестниците „Антимовски хан“, „Компас“, „Пловдивски ТРУД“, „Плов- дивски университет… Живее и работи в град Пловдив. В средата на 2008 г. Издателство „Арс“ публикува първата му поетична книга „Жола и други несподелими тишини“.

      Ваня Стефанова за книгата: „…Като тематичен обхват и общо внушение „Жола…” оставя впечатлението за вътрешна хомогенност на структурата си, въпреки че в широките си творчески дирения авторът застъпва диаметрални поетики. Книгата е композирана така, че внушението да разчита на появата, повторенията, отзвучаванията и връщането към постепенно изплуващи в читателското съзнание теми, както и на множеството им ‘тематични варианти’, разстилащи се в мрежата на ‘цялото’ – като музикални вариации върху основните повтарящи се мотиви. Озаглавяванията също задават особени полета на ‘домисляне’, а ‘отварящият’ текст (“Жола”) и оригиналното графично решение на финалните “Още три несподелими тишини” рамкират сполучливо композицията и проследяват значими, вътре в книгата, смислови движения – от многозначителната семантика на скорпиона Жола до ‘обръщането’ на един вече самовглъбил се Аз към другия и другите.
       Силно е и усещането за органичност на художествения свят – в ясна и същевременно сложна мрежа от лирически значения, обвързваща Аза и външния мир, предметното и абстрактното в общ образ на човешкото.
       Без съмнение “Жола и други несподелими тишини” е още една запомняща се книга на издателство „АРС”– с фино намерен баланс на ‘традиционно’ и ‘експериментално’ начало (като разполагане на застъпените модели поетика и като структуриране на различните равнища на компонентите в ‘цялото’). И с великолепно намерен финал…“.

5×5

§
под слънчевия часовник
на джамията
ваксаджия почуква
тик тук тик тук
маратонки и кецове

§
липсващите зъби
в усмивката
на сакат с брада
просят от лятото
още малко още малко

§
акордеонът се счупи
на последната сватба
циганин свири от моста
сватбарски песни
с лъскав саксофон

§
една черна бабичка
провлачва гласец
и черен шлифер
смъртта протяга
ръка за милостиня

§
всеки ден предлага
13 стари книги
крими романси „Фауст“
никой не купува
само гали котката

Кирил Кирилов в „Кръстопът“