Аксиния Михайлова: Шал, дълъг 17 години

  Аксиния Михайлова чете стихотворението „Шал, дълъг 17 години“ от своята нова книга „Разкопчаване на тялото“ („Жанет 45“, 2011 г.):


(запис за ArsMedia)

Шал, дълъг 17 години

Отдавна зимуваме
в различен юг
и сънищата ни са различни,
но не ги помним сутрин,
затова още летим заедно.

Невъзможно е да ти разкажа:
червен копринен шал
е мартенският ден в този град,
връзвам края на утрото
за устието на реката,
а вятърът го издува,
развежда го из кварталните
улички и по балконите
никнат саксии
с алено мушкато.

Нося кал и сламка в човката
за ново гнездо
и летя високо над калдаръмите,
и летя ниско над покривите
и го няма мястото –
в края на главната улица
е остатъкът от деня,
завит около врата ти
като незарастваща рана.





  Аксиния Михайлова в „Кръстопът“.
  Аксиния Михайлова в DICTUM.