//
By Дежурен редактор | юли 6, 2011 - 4:10 pm - Posted in Глас(ни), Поречия


  Аксиния Михайлова чете стихотворението „Разминаващи се влакове“ от своята нова книга „Разкопчаване на тялото“ („Жанет 45″, 2011 г.):


(запис за ArsMedia)

Разминаващи се влакове

                           на брат ми

Всичко си е същото
малко след средата на живота –
купуваме ябълки
от пазарчето до гарата,
килограм царевица за посев на тате,
три корена петунии за мама.
Петнадесет минути побират
няколкото споделени съботи
на различни перони.
И докато разбъркваме мълчанието
на дъното на пластмасовите чашки с кафе,
цветовете на петуниите порастват
колкото селски камбани
и заехтяват протяжно над покривите,
два пъти за мама, три пъти за тате,
царевицата избуява до небето,
а там една уморена лодка
се мъчи да разкъса
синджира от облаци.

Когато ме прегръщаш
на раздяла,
в прецъфтяващото синьо
на очите ти просричвам,
че вече нищо,
освен кръвта ни,
не е същото.


Аксиния Михайлова


  Аксиния Михайлова в „Кръстопът“.
  Аксиния Михайлова в DICTUM.

This entry was posted on сряда, юли 6th, 2011 at 16:10 and is filed under Глас(ни), Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 коментара

  1. юли 8, 2014 @ 16:43


    е, каква прелест…

    Posted by бина
  2. юли 20, 2015 @ 22:32

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.