Захари Захариев чете своето стихотворение „Тича малкото момиче…“:
Тича малкото момиче с две рижави плитки
тича с мангала в едната ръка
въглените греят жарта пращи
и лицето му свети а малките лисичи
муцуни на косите и́ пламват игриво
последвали огъня долу в медената купичка
вързана с верижката от злато
И ми вика момичето
– Чичо, чичо, дай един петак на Любовта
Любов се казвало
малкото чадо на Юда с горящата глава
Понякога и давам друг път не
Но всеки път когато изтича пред мен
като загубено псе хуквам след стъпките и́
устата ми се пълни със слюнка
а въглените лягат като основи на кладенец
някъде дълбоко, някъде невидимо
и почват да горят разцъфващата плът
почва да ври водата, да бълбука, да кипи
дим се вдига, катранен и черен
изригва вулкан и смъди на очите
брадата ми се опушва, косата и тя
подивяват сякаш Крит, сякаш Байрон на Крит
вдига въстание с пожълтели листи в ръцете
сякаш някой заменя поеми за пушки и саби
и свистят космите и бръмчат като кошер на разлютени стършели
кичурите и въставам срещу момичето
готов за люти разпри за битки за пот и за първа кръв
а момичето се смее
смее се
с четирите си лисици, онези горе в рижите коси
и онези долу под врата
дето едреят от срам дето се пълнят от притома
и се заострят на края
смее се
дявола
смее се великолепното
чадо на Юда
да го поживят мътните
да си иска вечно петака
от клетите въстаници на думите
Захари Захариев в „Кръстопът“.
Захари Захариев в DICTUM.
(запис за ArsMedia)
4 отговори на "Захари Захариев: Тича малкото момиче…"