//
By Дежурен редактор | март 25, 2013 - 12:01 am - Posted in Глас(ни), Поречия


Захари Захариев чете своето стихотворение „Тича малкото момиче…“:




Тича малкото момиче с две рижави плитки
тича с мангала в едната ръка
въглените греят жарта пращи
и лицето му свети а малките лисичи
муцуни на косите и&#769 пламват игриво
последвали огъня долу в медената купичка
вързана с верижката от злато

И ми вика момичето
– Чичо, чичо, дай един петак на Любовта
Любов се казвало
малкото чадо на Юда с горящата глава

Понякога и давам друг път не

Но всеки път когато изтича пред мен
като загубено псе хуквам след стъпките и&#769
устата ми се пълни със слюнка
а въглените лягат като основи на кладенец
някъде дълбоко, някъде невидимо
и почват да горят разцъфващата плът
почва да ври водата, да бълбука, да кипи
дим се вдига, катранен и черен
изригва вулкан и смъди на очите
брадата ми се опушва, косата и тя
подивяват сякаш Крит, сякаш Байрон на Крит
вдига въстание с пожълтели листи в ръцете
сякаш някой заменя поеми за пушки и саби
и свистят космите и бръмчат като кошер на разлютени стършели
кичурите и въставам срещу момичето
готов за люти разпри за битки за пот и за първа кръв
а момичето се смее
смее се
с четирите си лисици, онези горе в рижите коси
и онези долу под врата
дето едреят от срам дето се пълнят от притома
и се заострят на края
смее се
дявола
смее се великолепното
чадо на Юда
да го поживят мътните
да си иска вечно петака
от клетите въстаници на думите



Захари Захариев


  Захари Захариев в „Кръстопът“.
  Захари Захариев в DICTUM.

(запис за ArsMedia)

This entry was posted on понеделник, март 25th, 2013 at 00:01 and is filed under Глас(ни), Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

3 коментара

  1. юли 21, 2015 @ 00:08

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.