//
By Дежурен редактор | март 31, 2013 - 2:01 pm - Posted in Глас(ни), Поречия


Александър Байтошев чете стихотворението си „Аскет“:




Аскет

В колибата спим –
кучето и аз,
разтопяваме се,
когато слънцето изгрее,
малко хляб,
светлината на луната,
достатъчни са.

Добър е покривът,
нищо че е от картон,
добри са стените,
облепени с хартия.
Не съществуваме
извън нашия дом
само съседът ни,
стогодишният дъб,
успява да ни види –
за хората сме
капки восък по земята.


Александър Байтошев




    Александър Байтошев в „Кръстопът“.
    Александър Байтошев в DICTUM.

This entry was posted on неделя, март 31st, 2013 at 14:01 and is filed under Глас(ни), Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

2 коментара

  1. юли 20, 2015 @ 22:30


    […]      Аскет      Странния Балев, Васил: […]

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.