Камелия Спасова: Кебет


  Камелия Спасова чете стихотворението си „Кебет“:




Кебет


Не знам дали от Кебет тръгна
или от тебе е дошло,
но трета нощ все тоя сън сънувам:
плешивите старици ме пресрещат –
едничък зъб за толкова гърла отровни –
прехвърлят си го от уста в уста,
не могат вкупом да проклинат,
която е със зъба е в право да говори,
другите мълчат и дебнат своя ред.

Тръгвай Кебет вече е на пристана,
фарове в морето си да стигате
и приливът му често да те стига,
когато безпризорно бие вятъра.
Не те презирам моят бич е времето,
плющят камшиците по голия ми гръб,
налагам часовете си до дните,
спазъм след спазъм минават години.
Припадна ли, дано по-бързо да припадна.

Не знам дали не тръгна с Кебет
и да си кажа право все ми е едно
как виното ще върнем в гроздове,
как гроздовете в кълнове и в семена.
Стани в леглото не разправяй сънища,
каквото казваш грешно го разбирам
и грешниците чуват и запаметяват,
промушвам глава през ушите ти –
писък на кораб, който отплава,
по миглите ти светят още
чужди фарове.




Камелия Спасова


  Камелия Спасова в „Кръстопът“.
  Камелия Спасова в DICTUM.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Bubblecast plugin is not configured properly. Please, contact administrator.
Add video comment