Камелия Спасова чете стихотворението си „Свитъци“:




Свитъци

Актеоне, не искам за любов да чувам:
да се изстърже тази дума
от всички свитъци,
събрани по къщята
на философи и поети
в най-горещите им речи,
глупци, под стража да се запретят,
да станат неми вечно
въздишащата им уста:
тогава ще приказвам с теб.

сега върви по пътя си
и няма да си пречим.






  Камелия Спасова в „Кръстопът“.
  Камелия Спасова в DICTUM.

This entry was posted on неделя, април 14th, 2013 at 16:11 and is filed under Глас(ни), Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.