Камелия Спасова чете стихотворението си „Свитъци“:
Свитъци
Актеоне, не искам за любов да чувам:
да се изстърже тази дума
от всички свитъци,
събрани по къщята
на философи и поети
в най-горещите им речи,
глупци, под стража да се запретят,
да станат неми вечно
въздишащата им уста:
тогава ще приказвам с теб.
сега върви по пътя си
и няма да си пречим.
Камелия Спасова в „Кръстопът“.
Камелия Спасова в DICTUM.
[…] Свитъци […]