//
By Дежурен редактор | юни 5, 2013 - 10:34 pm - Posted in Глас(ни), Поречия

  Йорданка Белева чете стихотворението си „Иво“:




Иво


само в тихия ти глас отлагам смъртта
и не знам кое ме напуска повече когато говориш
тихо порязваш въздуха тихо да дишам пораженията
и още по-шумно да мисля за теб
за ръцете ти като разделител от календарите
без който оставам завинаги в днешния ден
и имам цялото време да си направя най-тихото радио:
да пускам и спирам да пускам и спирам гласа ти



Йорданка Белева



   Йорданка Белева в „Кръстопът“.
   Йорданка Белева в DICTUM.

Предлагаме ви да посетите и блога на Йорданка Белева.

This entry was posted on сряда, юни 5th, 2013 at 22:34 and is filed under Глас(ни), Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

3 коментара

  1. юли 20, 2015 @ 16:00

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.