//
By Дежурен редактор | декември 11, 2013 - 12:11 pm - Posted in Поречия


  Велизар Бинев чете стихотворението на Рене Карабаш „Паноптикон“:




паноптикон

не
ти още не разбираш
че ние никога няма да сме равни
в тази слепоочна любов
и то не защото има хиподрум
или защото в два живота ти бе Каин
а на мен се падна Авел да пребъда
а просто защото
когато две деструктивни сили
(чието триене според Юнг
създава съвършенство)
се сблъскат
едната помита другата

неповратимо

помни
в централната кула на паноптикона ни
може да има само един надзирател
и чувството за невидима вездесъщност
да е мое
или твое
никога на двама ни


Рене Карабаш в „Кръстопът“.
Рене Карабаш в DICTUM.

This entry was posted on сряда, декември 11th, 2013 at 12:11 and is filed under Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Both comments and pings are currently closed.

Коментарите са изключени за Рене Карабаш: Паноптикон

Comments are closed.