//
By Дежурен редактор | юни 10, 2014 - 12:10 am - Posted in Оптики


   На видеозаписа Цочо Бояджиев чете своето стихотворение „Чакалня”:





Чакалня


часовникът е без стрелки
така че можеш да седиш и с гръб към времето
тревата между коловозите и без това отрича всички разписания
възможно е да мине облакът привечер
                              но мъдро е да приглушиш надеждата
ако си свикнал с неговото своенравие

дори да се яви
камбанката най-вероятно ще държи езика си зад зъбите
уверена че няма място за гласа й в партитурата на тишината
пък и нелепо е да се ослушваш за послания
щом ти си посрещачът пътникът и кантонерът

не можеш да свидетелстваш за рана там където няма белег
или да обвиниш тополите за острите резци на сенките
следобед е
това е крайна гара
за да си тръгнал трябва да пристигнеш

(запис за ArsMedia от гостуване на Цочо Бояджиев в AUB през март 2012 г.)

This entry was posted on вторник, юни 10th, 2014 at 00:10 and is filed under Оптики. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Both comments and pings are currently closed.

Коментарите са изключени за Цочо Бояджиев: Чакалня

Comments are closed.