//
By Дежурен редактор | февруари 22, 2009 - 8:25 pm - Posted in Аудиофакти, Поречия

Вера Балева чете стихотворението си „От смачкана рекламна листовка“.


(аудиозаписа е архив от литературното четене при учредяването на Национален литературен фестивал „Глоси“ – Благоевград, 13.10.2007 г. ArsMedia)

От смачкана рекламна листовка

там
на връхчето на света
има стая
с пожълтели от слънчеви пръсти
завеси
и я дават под наем
подочух го от птиците
те си приказваха днеска
на чашка вода
от потока
и разправяха още
че в нея
звучи най-новата версия
на тишината
че е объл таванът
въздухът светъл
а стопанинът – паяк
и на входа люлее хамака си
чака
там на връхчето на света
да наемат прочутата стая
с пожълтели от слънчеви пръсти
завеси –
двама



Вера Балева

      Вера Балева е родена в с. Търнава, обл. Монтана. Живее в гр. София. Завършила е Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии. Работила е като библиотекарка, в последно време се занимава с реклама. Публикувала е свои стихове в списанията „Глоси“, „Пламък“, „Простори“, „Понеделник”, „Читалище“, LiterNet, вестниците „Век 21″ и „Литературен глас“, електронните сайтове „Grosnipelikani“ и „Public Republic”, както и в регионалната преса. Лауреат на поетични конкурси. Автор е на стихосбирките „Мравка“ (1993 г.), „Алиби за безсъние“ (1993 г.), „Някъде вън от живота“ (1999 г.) и „Резенче ябълка“ или една история за Наталия и Калуд в 29 стихотворения“ (2007), „Парченца от керемида“ (2009 г.. Автор е и на интернет проекта „Прелита гълъб“ (2009 г.).

Следващият видеозапис е от литературното четене при основаването на „Национален литературен фестивал „Глоси“ – октомври 2007 г., Благоевград:

This entry was posted on неделя, февруари 22nd, 2009 at 20:25 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

3 коментара

  1. април 3, 2009 @ 13:05


    […] От смачкана рекламна листовка […]

  2. май 10, 2009 @ 09:42


    […]       Вера Балева: “Мария Донева влиза и мъкне цялата светлина на света. Да ? се чуди човек – как я носи! Светлината е толкова много.       При нея всичко е поправимо. Вероятно заради непоправимия ? оптимизъм.       Думите ? подскачат – сякаш играят на дама – и после тупват в поредното ? стихотворение…       Накрая ще кажа, че нейната поезия е с вкус на лукче.”… Разговор на Валентин Дишев с Мария Донева за “Прикоткване на смисъла” (записът е излъчен и в предаването “Заедно след полунощ” на програма “Христо Ботев” на БНР – март 2009 г.): […]

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.