//
By Дежурен редактор | декември 3, 2015 - 11:12 pm - Posted in Оптики

На видеозаписа Цочо Бояджиев чете свое неозаглавено стихотворение (включено в книгата му „Пастир на думи“, 2000 г.):


***

С октомври встъпваме в сезона на отсъствията.
На птиците, разбира се, и на зеленото в пейзажа,
но и на дамата каро в колодата
на идващите дни.

По-ясно става случващото се със нас, но и по-трудно дишаме
в пространството, освободено от заемащите го предмети.
И пътищата са за всякъде, но няма как да тръгнем,
щом нищо повече не отличава юг от север.

Защото тя бе всичко. Тя бе въздухът и пътят,
леглото, масата, откъртеният ъгъл на перваза,
докосването, шепотът, прегръдката, сънят –

надеждата, опровергавана сега от парцаливото плашило,
изправено безсмислено сред изгорелите стърнища.

(запис за ArsMedia от гостуване на Цочо Бояджиев в AUB през март 2012 г.)


Цочо Бояджиев в DICTUM.
Цочо Бояджиев в „Кръстопът“.

This entry was posted on четвъртък, декември 3rd, 2015 at 23:12 and is filed under Оптики. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Both comments and pings are currently closed.

Коментарите са изключени за Цочо Бояджиев: *** (С октомври встъпваме…)

Comments are closed.