Предлагаме ви да чуете как Христо Мухтанов чете стихотворението си „*** (Когато си нямам никого…)“:
(ако последвате хиперлинка в заглавието на стихотворението с „клик“-ване, можете и сами да го прочетете „Кръстопът” – списанието за събитията в литературата и литературата като събитие. Освен в „Глас(ни)“, тази публикация е включена в необявената ни официално рубрика „Гласове на паметта и надеждата“. Можете да разберете защо, ако последвате следващия хиперлинк и прочетете, видите, и чуете всичко, свързано със събитието „Слънцестоене” – 4)
2 отговори на "Христо Мухтанов: *** (Когато си нямам никого…)"