//

Последни публикации

Георги Рупчев: Ателие


Можете да чуете как Георги Рупчев чете стихотворението си „Ателие“:



Ателие

Влезе Мария. Между скици и сандвичи с шунка
ние играехме карти,
влезе Мария,
влезе безшумно.
Седем Марии по стените, една от статива
с нас я очакваха, влезе деветата – жива,
влезе, поникна с чадъра си мокър,
с палтото зелено, с лилавата рокля.

Като магия: влезе Мария,
влезе Мария…

Ох, как седяхме там,
малко пийнали, сухи и хубаво сресани,
как растеше димът и тежаха ръцете ни,
как светът се разместваше постепенно
учестен, безучастен,
стаен,
тънкостенен,
по лицата ни, позачервени и умни, избиваше влага –
Мария стоеше,
Мария на прага
и ни гледаше…
Господи.

Ние, седящите там,
като попукани глинени бюстове важни –
поколение:
синове без бащи
и бащи на синчета нераждани…

Беше кратко.

Влезе Мария. Тя каза: „Снощи починал татко.“


Георги Рупчев в „Кръстопът“.
Георги Рупчев в DICTUM.

(С благодарност към Валентина Рупчева за разрешението за тази публикация и предоставения запис)

Остави отговор

  

  

  

Можете да използвате тези HTML отбелязвания

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

Bubblecast plugin is not configured properly. Please, contact administrator.
Add video comment