//
By Дежурен редактор | август 20, 2017 - 6:24 pm - Posted in Аудиофакти, Поречия


Можете да чуете как Георги Рупчев чете стихотворението си „Ателие“:



Ателие

Влезе Мария. Между скици и сандвичи с шунка
ние играехме карти,
влезе Мария,
влезе безшумно.
Седем Марии по стените, една от статива
с нас я очакваха, влезе деветата – жива,
влезе, поникна с чадъра си мокър,
с палтото зелено, с лилавата рокля.

Като магия: влезе Мария,
влезе Мария…

Ох, как седяхме там,
малко пийнали, сухи и хубаво сресани,
как растеше димът и тежаха ръцете ни,
как светът се разместваше постепенно
учестен, безучастен,
стаен,
тънкостенен,
по лицата ни, позачервени и умни, избиваше влага –
Мария стоеше,
Мария на прага
и ни гледаше…
Господи.

Ние, седящите там,
като попукани глинени бюстове важни –
поколение:
синове без бащи
и бащи на синчета нераждани…

Беше кратко.

Влезе Мария. Тя каза: „Снощи починал татко.“


Георги Рупчев в „Кръстопът“.
Георги Рупчев в DICTUM.

(С благодарност към Валентина Рупчева за разрешението за тази публикация и предоставения запис)

This entry was posted on неделя, август 20th, 2017 at 18:24 and is filed under Аудиофакти, Поречия. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.

Leave a Comment

Please note: Comment moderation is enabled and may delay your comment. There is no need to resubmit your comment.