//


   Предлагаме ви да чуете думи на проф. Александър Шурбанов за ”Самсон агонистът” от Джон Милтън („Жанет 45”, март 2018 г., в превод на А. Шурбанов):



    „Както в „Бурята“ ни се привижда лебедовата песен и изповедта на Шекспир, така и за Милтъновия „Самсон“ – като че ли с още по-голямо основание – мислим като за прощално откровение. Разликата между двата автопортрета е в това, че докато Шекспир влага в Просперо нещо от себе си като поет-драматург, ваятел на сънища, Милтън се самопроектира в библейския герой като богоизбран борец за правдините на своя народ.
   Републиканецът Джон Милтън е победен от враговете роялисти, но в последните години на живота си, ослепял, обезправен и отхвърлен, той ще напишегениалните си поеми, в които ще възтържествува за вечни времена и над противниците си, и над своята участ. Последният героичен подвиг на поета е самсоновски по своето величие, но гибелта му е отменена от безсмъртието на неговото богодарено оръжие – словото.” – припомня ни издателският анонс.




This entry was posted on понеделник, юни 11th, 2018 at 00:20 and is filed under Аудиофакти, Вестник. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.

Comments are closed.