//


  В аудиоантологията за съвременна българска поезия „Представи”, Валентин Дишев чете стихотворението на Георги Гаврилов „*** (… съвем обречени на още живот…)”:





в среднощния студ на гарата
чакахме съвсем обречени на още живот
съвсем сами насред себе си
и нямаше смисъл да гледаме звездите –
ние бяхме по-далечни

нямаше смисъл от смърт –
животът играеше всички роли

в погледа ти целият безпосочен всемир
да беше куче – да те погаля
да беше куче – да те убия
но не си
не съм и аз

в среднощния студ
усещам въртенето на земята – мръсна сълза
за която няма
лице


Георги Гаврилов   



   Георги Гаврилов в DICTUM.
   Георги Гаврилов в „Кръстопът”.



This entry was posted on четвъртък, юни 14th, 2018 at 00:02 and is filed under Аудиофакти, Поречия, Представи (аудиоантология). You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Both comments and pings are currently closed.

Коментарите са изключени за Георги Гаврилов: *** (… съвсем обречени на още живот…)

Comments are closed.