//
By Дежурен редактор | юни 19, 2018 - 12:01 am - Posted in Глас(ни)


   Предлагаме ви да чуете как Наталия Иванова чете своето стихотворение „София, септември“, публикувано по-долу. Това е още едно допълване на „Глас(ни)“ – аудиоанталогията ни за съвременна българска поезия, още един от уникалните проекти, превърнали се в реалност чрез електронните списания за литература „Кръстопът“ и DICTUM:



София, септември

Как само те обичам вечер
вървя по уморените ти улици и слушам
самотен телевизор как цъфти
и гласовете му не казват нищо
а ние тук сме
тротоарите не свършват никога
от плочките израстват блокове
във всеки съм живяла
и във никой
а миналото като прашен хол
подрежда се в един и същ следобед –
излизам, мамо –
от едно дете
което оттогава се прибира
ти знаеш всичко за това
и всичко после –
свидетелят на вечери и сутрини
на първата любов и на останалата
на тайните ми срещи и раздели
тогава бог ли си или добър приятел?
аз няма да признавам нищо
сега сме тук:
ти – все по-същият
и аз – простила, че след мен оставаш още



Наталия Иванова




   Наталия Иванова в „Кръстопът” и в DICTUM.

   Предложеният аудиозапис е документален, от участието на Наталия Иванова в пролетното издание на „София ГлосиФест“, събрало над 30 български автори – поети, музиканти, фотографи, хуманитаристи – на 7 и 8 май тази година в „Хралупата – бутик за думи, образи и смисъл“. В DICTUM можете да чуете и по-обширен фрагмент от участието на Наталия Иванова във фестивала.



This entry was posted on вторник, юни 19th, 2018 at 00:01 and is filed under Глас(ни). You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Responses are currently closed, but you can trackback from your own site.

Comments are closed.