//
От Дежурен редактор | юни 9, 2017 - 7:23 pm - публикувано в Аудиофакти, Вестник, Оптики

Корицата на романа   Първата част от интервюто (на Теодора Тотева) с Йон Калман Стефансон, който гостува в България за представянето на превода на романа си „Тъгата на ангелите” („Жанет 45″, преводът от исландски е на Стефан Паунов) – можете да чуете този фрагмент в DICTUM – завършваше с думите му „Добрата литература трябва да е като влюбването”.
   По-нататък в интервюто (тези фрагменти можете да чуете и прочетете в „Кръстопът”) Йон Калман Стефансон каза:
   „За мен е невъзможно да пиша за живота без да пиша за смъртта. Има само две неща, които са сигурни – че сме родени, и че ако сме родени, ще умрем. И сме единственият вид на този свят, който ясно осъзнава във всяка секунда на своето съществувание, че сме смъртни, че ще умрем, и че всички около нас рано или късно ще умрат. Това е голямо бреме – да гледаш децата си, например, и да си даваш сметка, че един ден и те ще умрат. Така че аз се опитвам да намеря някакъв смисъл във всичко това, за всички нас – да открия какво е смъртта и какво означава тя […]”.
   И: „[…] Винаги ми се иска да смятам, че волята ми да пиша по някакъв мистичен начин изтрива разликата между живота и смъртта […]”.
   А след това: „[…] По-скоро това е една надежда да променя света. Защото когато изпратиш книгите си на читателя, ти никога не знаеш дали ще успеят да постигнат някаква промяна. Мисля че винаги се опитвам да накарам хората да мислят по различен начин за света, за живота си. Защото сме толкова обсебени от идеи, които не са наши, а сме попивали още от детството си. Един пример – повечето от нас приемат, без да се замислят, че Бог е мъж. Което е абсурдно. Никой не е виждал Бога. Но ако той съществува, би следвало да е толкова обемен и непостижим, да е нещо много по-голямо от мъж, жена или животно. Когато създаваш образ на Бог като мъж, правиш и всичко възможно да запазиш хегемонията на мъжа в съвременното общество, да го оставиш на пиедестала, на който е поставен – ако Бог е мъж, очевидно мъжете са по-важни от жените. Така че за следващите 100 години трябва да свикнем да мислим за Бог като за жена, за да постигнем някакъв баланс. Това е едно от нещата, които искам да постигна с писането си – да мислим Бог като жена […]”.
Прочети цялата публикация…

   Предлагаме ви екстракт (за улеснение на възприятието на българския слушател – при високото общо ниво на шума в един прекрасен софийски парк, галещо слуха като тишина, когато го живееш, но причиняващо на същия този слух болезнени драскотини, когато е слушан аудиозапис – и при чудесния, коректен превод на Манол Пейков, съкратихме част от отговорите на английски език) от първите 5 минути на 40-минутното интервю на Теодора Тотева с Йон Калман Стефансон, който гостува в България за представянето на превода на романа си „Тъгата на ангелите” („Жанет 45″, преводът от исландски е на Стефан Паунов, а оформлението е дело на Христо Гочев):
Прочети цялата публикация…

Коментарите са изключени за Йон Калман Стефансон: „Добрата литература трябва да е като влюбването“
От Дежурен редактор | февруари 24, 2017 - 8:42 pm - публикувано в Аудиофакти, Оптики

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 24.02.2017 г.) с Мария Донева за нейната книга с поезия „Любовта идва” („Жанет 45″, ноември 2016 г.)*:
Прочети цялата публикация…

От Дежурен редактор | февруари 10, 2017 - 7:21 pm - публикувано в Аудиофакти, Оптики

  Предлагаме ви още един разговор (на Валентин Дишев, от 10.02.2017 г.) с Божана Апостолова за нейния роман „Нощта е също слънце” („Жанет 45″, февруари 2017 г.):
Прочети цялата публикация…

От Дежурен редактор | февруари 1, 2017 - 11:59 pm - публикувано в Аудиофакти, Оптики

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 02.02.2017 г.) с Азиз Таш за новата му книга с поезия „Околосветска обиколка на липсата” („Жанет 45″, декември 2016 г.):
Прочети цялата публикация…

От Дежурен редактор | януари 20, 2017 - 7:01 pm - публикувано в Оптики

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев, от 20.01.2017 г.) с Андрей Захариев за първата му книга с поезия „До поискване” („Жанет 45″, декември 2016 г., художник на корицата е Христо Гочев):
Прочети цялата публикация…