Георги Гаврилов чете стихотворението си „Бяло“:
светът няма флаг
каквото и да рисуваме
кръвта няма нация
и извън тялото
тече само надолу
и отнася философиите
и идеите и пролетите
със себе си
териториите ще бъдат превзети
само от тревата след нас
докато твоите и моите кокали
тракат все по-тихо
моцарт и бетовен
в най-сигурния бункер
3 сутринта е и вестниците не смогват
инфлация на новини от които нямаме нужда
никой не разбира защо никой не разбира
звездите постепенно угасват
боговете един по един си отиват
и всичко в което е вярвано
вече е само на книга
оставаме сами
на изоставеното летище
насред студената като вчерашна вечеря вселена
никой няма да помогне
никой вече не гледа
не се правят залози
когато някой играе сам срещу себе си
слушаме тектоничните грамофонни плочи
но писъците не са музика
нито болката е чувство
болката е болка
и няма нужда от друго име
както светът няма нужда от флаг
и кръвта няма нужда
да бъде багрило
ще се появят организми
които да изядат пластмасата ни
ще се появят същества
които да заздравяват от радиация
ще се появят нови видове
които да обитават нашите останки
и ще търсят следи
от бедствието
което ни е унищожило
ще търсят
и ще търсят
Георги Гаврилов в „Кръстопът” и в DICTUM.