Емил Христов чете стихотворението си Water Globe:
(запис – ArsMedia, 24.04.2009 г.)
Water Globe
Вън от кълбото или вътре
е това разлюляване, газиращо погледа?
Айфеловата ми кула чезне сред изкуствен сняг
и мехурчета въздух, в които кислород няма.
Ето така изпадам в паника,
когато я губя от полезрение
и сякаш се стапя в бялата мътеница.
Залепен за облото стъкло, крещя,
но крясъкът се връща обратно при мен
по силата на чужди физични закони.
Тогава и казвам: „Чети по устните ми?
Ти си всичко, което имам,
всичко, което познавам и съм познал –
металното ти тяло, твърдостта ти
и твоята вечност. Върни се!“.
Утайката застила дъното,
откривайки непокътнатия стоманен скелет,
който ме притежава. Би ми отговорила:
„Знам, че те има
миниатюрен, деформиран, изплашен
някъде в това кълбо“,
но мълчи – грамадна и вкоренена.
Емил Христов е роден през 1983 г. в София. Завършил е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Работи като журналист на свободна практика.
Автор е на книгата „Аквариум” („Макрос“, 32 с., 2008 г.), издадена след като Емил Христов спечели с едноименния цикъл стихове XXIV Национален конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2007 г.).
Един от съоснователите на Арт група „Устата“.
Много съм впечатлена. Браво, поет! 🙂