Ина Иванова чете стихотворението си „Монологично, в случай на зима“:
(запис – ArsMedia, 24.04.2009 г.)
Монологично, в случай на зима
Нямам време да съм тъжна.
Да съм нервна нямам нерви.
Всички влакове заминаха
в сто различни направления.
В гърлото ми – късче лед,
малка коледна снежинка.
Бях за кратко слънчоглед.
Те… не оцеляват зиме.
Нямам време да мълча.
Да забравя нямам нерви.
Имам джоб и шал. Душа,
колкото монета в шепа.
Зимата така боли,
всички думи побеляват.
Нямам време за лъжи.
Тръгвай. Утре ще съм цяла.