Гален Ганев чете стихотворението си „Последен стих“:
(записът е от интервю за ArsMedia и е осъществен на 23.04.2009 г., по време на XXXVII Литературни дни „Южна пролет“, на които Гален Ганев беше гост – като лауреат на наградата за поезия през 1991 г.)
Последен стих
От вазата цветя надничат
и паяци брои таванът.
Под масата мишлето срича
буквара с котешки закани.
Май красотата ще спаси и мене,
но не с килим от бездиханни рози.
И не с рога от северни елени,
увиснали безпомощно на гвоздеи.
Тя всеки ден ме прави по-самотен
и по-взискателен. И по-излишен.
И с танц пресича мойта черна котка
пътеката на белите клавиши.
