Гергана Атанасова чете стихотворението си „Оцеляване“:
(запис – ArsMedia, 24.04.2009 г.)
Оцеляване
Драсва кибритена клечка и залезът
в тъмните мисли на Бога.
В тънка черупка се свива началото
и отплува с лодка
към дъното на Живота.
И съм Лодкарят, който движи веслата…
И съм корубата на заспалото му возило.
Като лешник, изровен от гърлото на земята,
се търкулвам след добрите си мигове.
А на времето в края, с пълна шепа раздели,
една сянка безименна чака с усмивка
и изпраща на пръсти след мен мъдростта
как от тъмното под сърцето
да запаля огнище!
Гергана Атанасова в „Кръстопът“
Гергана Атанасова в DICTUM