На видеозаписа Анахит Хайрапетян чете фрагмент от свое стихотворение (последвана от Мария Калинова, която чете превод, през английски, на стихове на Хайрапетян):
Няма видео? Изтеглете и инсталирайте DivX Web Player за Windows или Mac
(архив на ArsMedia от литературно четене – 26.10.2009 г., София – част от проекта Word Express)
Към планината Арарат
той си спомни. – кога беше това? – той, млад,
изпълнен с мечти и чувства,
простиращ се от ереван чак до ръба
разпален от невъзможна любов
Егише Чаренц
със всяка стъпка по-нагоре арарат
проклет да си проклет да си проклет да си
със всяка стъпка повече затъвам
артериите и вените ми те пренасят
за тебе непреклонно пиша
не те обичам вече
аранжиментът на дюк елингтън
в стаята ти с кривите стени
където всичко има миризма на сръчен секс
прането ти което се суши
чехлите
дори кафето
стресирана
и тъжна и прозрачна
и толкова внимателна и женствена
видях ръцете си нетърпеливи
като на четиригодишна
кажи ми че съм лоша, ще ти кажа че си ти
кръстосал пръсти зад гърба
лъжите си да обезсилиш
ти тъкмо ме приготвяше за себе си
ще те убия
ще започна с члена ти
по девственици който не си пада
така изкусен цял желание
интелектуалец
трудолюбив и истински заслужен
винаги изправен
като редосеялка
винаги готов за схватка на живот и смърт
в името на отечеството винаги
напреееед!
ти обичаше
хахахаха
друга бройка в нула клуб
сред хаос от любители на музиката
където всеки знае всичко за останалите
и сякаш не си спомни мойто име
цел
а на самия арарат
аз обичах
тялото ти трътлесто
и потно
късите ти пръсти
кривогледите очи
о как обичах
на всеки метър в планината арарат
многобройни членове отрязани
не те обичам
чуруликането ти умира бавно
още една стъпка по-напред
към светлеещия връх
знойно слънце с всяка стъпка получавам
sms-ът който пращаш
че в сравнение със задника си аз съм доста слаба
че коремчето ми не е ярко изразено
че лицето ми е светло
а челото изразително
че циците ми малки са и сладки
и недокосвани от устни и уста
и мойта скитаща пропъдена
мойта изгубена и изоставена
мойта самотна не редосеялка
мойта алпинистка е това което искаш
че в музея посветен на викингите аз ти липсвам
това не ми досажда
върхът все още не се вижда
натрупаха се облаци
няма да се побъркам
четири хиляди метра височина
пия
чай приготвен от араратски сняг стопен
наздраве!
на кой му пука в този час за моя задник
а и на него не му пука
че трябва да посрещне естествените нужди
и рано сутрин
пак на път
напреееед
към светлеещия връх
през снега на планината арарат
следващата стъпка
всяка следваща
е малко по-нагоре от предишната
не се издържа този студ
кръвоносните ми съдове щастливо транспортират моето богато съкровище от sms-и
откраднато от стария ми телефон, сименс модел петдесет-и-две
анахит
пиши
ще се побъркам
през снега на планината
бавно се придвижвам
да продължавам повече така не мога
джума бърза
а аз съм лека сякаш ще политна
чувствам как теглото ми нараства
и все по-трудно дишам
стресирана
и тъжна и прозрачна
и толкова внимателна и женствена
най-после виждам този връх
така изкусен цял желание
интелектуалец
трудолюбив и истински заслужен
винаги изправен
като редосеялка
винаги готов за схватка на живот и смърт
в името на отечеството винаги
напреееед!
моето мнение за твоя джаз твоето мнение
за твоя джаз че не съм станала за теб
следващата девственица-курва
само веднъж
и само един ден
прекарах с него
той бързешком заплаши ме че няма да признае
устата ми преди дори да я отворя
аз съм изтощена
сега не получавам
не не получавам нищичко не получавам
копнежът предизвика гадене
копнежът ме накара гласа си да преглътна
да преглътна себе си
единствено за да отида в неговия дом
кафе
и секс
и после да отворя вратата
и
обичана целувана да кажа чао да изляза
по стълбите да сляза по стълбите да сляза по стълбите да сляза
кога ще бъде следващият път
питам вече съм му пленница
само да звънне
и ще тичам тичам тичам тичам
ще качвам стълбите ще качвам стълбите ще качвам стълбите
защото ти си онемял
за тебе вкъщи да се прибера да разбера
причината за изтощителното главоболие
и птица на моя град му трябва птица
еднодневна пеперуда аз неродена си умрях
отнесох миризмата ти в косите си
отидох на летището
отидох в банята
а поезията, а стиховете ми, а неизживяното което изживях
а аз а аз
приключение очаква твоя нос
обичам твоя нос
оди за красотата на носа
да пием за носа
и за носа да звъннат чашите с коняк
целувка по носа
носът като начало на всеки полов акт
не пръстите
не циците
не
също като навик нещо като храненето
мошеничество
доказано успешни номера
как мила и прозрачна съм за курвите
разголена и смела като тях
гола и самотна като тях и жалка като тях
робиня секс-машина и метреса
погледнах и видях открих
стара поговорка за критерия
писна ми все да говоря за девствеността си
това е моят джаз, разбра ли
аз също имам своя джаз, разбра ли
всичко е различно от това което е в главата ми
просто тялото ми да целуваш
здраво да го стискаш без на никой да го даваш
станала съм толкова досадна
отвращавам се от себе си
накарай ме да млъкна млъкна млъкна
многобройни тайни на града
тръгвай или ще те изнасиля
слез по стълбите по стълбите по стълбите
птиченце ела при мен
нека да целуна милото ти тяло
отварям ти вратата отлети
когато искам пак да дойдеш ти ела
птиче птиче мило птиче
нека да си отпочина върху тялото ти
лека нощ
Превод от английски Петър Чухов
Анахит Хайрапетян е родена през 1981 в Армения. Първоначално учи компютърни науки в Държавния Инженерен университет на Армения, а през 2005 участва във фото семинари на World Press. В момента учи в Датското училище по медии и журнализъм в Копенхаген. През 2002 Арменския център за съвременно експериментално изкуство публикува първата й стихосбирка. През 2005 излиза втората й стихосбирка „Табу”, която печели наградата за млад автор на Съюза на писателите в Армения. Нейни стихотворения са публикувани в списанията Inknagir, Bnagir, Actual Art, Garun и Gretert. Освен с писане, Анахит се занимава и с фотография. Нейни фотографии са публикувани в National Geоgraphic Traveler, Eurasianet.org, Armenianow.com, Zaman, Ogoniok, Newsweek. През 2006 печели наградата на президента на Армения…